Алманах-Списание "Културна палитра" за автори от страната и чужбина.
 Предстои излизането на бр. 2, 2012 .
Може да поръчате на  kulturna_palitra@abv.bg

http://www.stihi.ru/cgi-bin/login/page.pl
ПЕРВОЛЕТА МАДЖАРСКА
                            


***

Вновь молния иглою шьет по небу
вот уколола палец свой и... гром.
Трава, чернея, верит в корни хлеба
и в семена под ветряньiм кнутом.
С пятою Ахиллесовой я трезво
живу. Играет жизнь моим огнем.
Крьiло орла блеснуло и исчезло,
а я лечу, распятая на нем...


ПЪРВОЛЕТА   МАДЖАРСКА


***

СВЕТКАВИЦА С ИГЛА БРОДИРА ГОРЕ.
Убоде пръста си и... 
                                         Гръм.
Нов кадър.
Тревата овъглена вярва в корен
и в семето,
             подхвърлено на вятър.
Петата ахилесова е.
                                    Трезва.
Животът ми –
                           игра недоиграна.
Крило на птица блесна и изчезна –
         разпъната на него
                                 аз
                                        останах....

ИСКАМ

Първолета Маджарска / Искам

Публикация 02 юли 2012 от gissen

Искам
от еленова стъпка
тишина да пия,
да се шмугвам
със вятъра
в клоните боси,
със вълните
в скала да се плисвам,
да вия
като вълк единак –
сам със свойте въпроси…
Искам
с цветята
да гася жарава,
с орлите
над дребното
да се присмивам…
Искам
пътеки да бъдат
словата ми…
Искам огън да бъда
и хляб!
Да съм жива!

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC/

Благодаря на утрото пияно

Първолета Маджарска / Благодаря на утрото пияно

Публикация 17 юни 2012 от Diana

Благодаря на утрото пияно,
когато се събуди и видя ме,
заровен във косите разпилени,
докоснал с поглед скритото ми рамо.

Една усмивка. Поглед – махмурлия.
Две реплики, кръстосани набързо.
Нахлу невидима, приятна сприя
и, без да знаем – нещо ни обвърза.

Не беше трудно да се опознаем,
намерени след толкова години.
Достатъчно е, че родихме Рая
и бъдещето заредихме с мини.

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%82%D1%80/

 Ако ме закичиш


Ако ме закичиш
с гердан от висулки
и в косата свиеш
венец от светулки.
Ако ми обуеш
обувки от вятър,
рамене обвиеш
със вълни и лято.
Ако ме откриеш
една на земята
и с целувки скриеш
в шепите снагата.
Ако ми ушиеш
от слънцето дреха…
Твоя ще съм. Твоя.
Сърцето заклех аз.


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%88/

ХВАНАХ ГОСПОД ЗА РЕВЕРИТЕ
и го разтърсих,
докато не се избистри
пияният му, слепнал поглед.
Докато не се изпъна като ластик
и не козирува.


Писна ми да ме подминава
и да си извръща главата настрани.
Писна ми да не ме брои за стотинка
в дъждовните си джобове.
Писна ми да ми писва. И,
затова го хванах за ревера,
затова го разтърсих,
но той пак се отпусна и слепи очи
в беззвездната ленива нощ,
пиян от тлъсти и пенливи
залези и изгреви.


Сложих го да седне и му сипах вино –
от това, от което пият жените,
и поставих картите на
масата.
До дама пика
искам винаги да има сърце купа.
От здраве да не се отърва,
от дълъг и щастлив живот.


И тогава - всеки ден ще сядам
на масата на Господ
и ще пълня
чашата със вино,
от това, от което пият жените.




http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B0/

Прецеждаме минутите през зъби.
Яде ни времето на малки хапки.
А истините все се казват гърбом.
Приятелите ни подават лапи.


Засичаме се сред звездите често.
Играем ролята на малки божества.
Да устоиш на дявол не е лесно –
нали сме всички грешни същества.


Доказваме се при удобен случай.
Прикриваме кирливите си ризи.
Понякога тръбим, че ни е скучно –
това е сетната ни светска виза.


Обичаме се в паузите – страстно.
Открадваме минути за кафе.
Въртят ни скоростите свръхопасно.
И свръхопасно съвестта реве.


Ще я удавим в алкохолни пари,
ще й направим моден обелиск…
А утре ще осъмнем страшно стари.
Това е нашият житейски риск.


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83/

ЛЕНИВА ЗМИЯ Е РЕКАТА




Ленива змия е реката през пладнето,
на сянка се крие днес сред пущинаците.
Върбите я мамят, от слънце окадени,
закрили небето със облачни знаци.


Ще хукнем в житата, открили пътечка,
със пръчка усойна и  камък в ръката,
усетили боси земята с петички,
ще сторим поклон на цветята от злато.


От мак ще направим мома с пелерина.
Лайкучка ще срещнем и росен синчец.
Върхът на дървото е гребнал от синьото.
Приспива гнездата  гласът на щурец.


На жабите  хорът тръстики люлее,
топуркат крачката на водните  кончета.
В мен детство нахлува, зад ъгъл се смее,
препуска на воля със дървено конче.

ПОУМНЯВАМЕ

Първолета Маджарска / Поумняваме

Публикация 06 март 2012 от Diana

Поумняваме,
понякога,
макар и късно.
Отрезняваме от думи
и инфлация на ценности.
Във този век на самотници
всеки е корабокрушенец,
хванал се за сламка.
Как да ти кажа,
че се излъгах в теб
или това,
че не познавам добре себе си?
Знаех, че ще дойде краят,
но все вярвах,
че с мехлем ще излекувам
и най-дълбоките рани.
С мехлема на надеждата..
Времето ще отсее чистият пясък.
Морските вълни са безкомпромисни.
Старая се и аз да бъда такава,
но не мога.
Плаши ме думата любов –
измислица,
създадена от скучаещи глупаци
или неудовлетворени романтици,
забравили вкуса на виното и хляба.
Ти, който до вчера се кълнеше, че ме обичаш,
сега си толкова далече,
че сам не можеш да се достигнеш…


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%83%D0%BC%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5/

Какво любов е, дявол да го вземе?

КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ? Измислил я е някой първобитен луд. А ние – папагалите – гърла дереме: „Обичам те! Родени сме един за друг!" Затваряме очи и хоп! – във пропаст. Трошиме кости, махаме с ръка. Сърцето скърца разглобено, хлопа. Бучи в нас най-поройната река. Какво любов е и кого да питам? Момичето със плитките, момчето с войнишко кепе, младата съпруга, там, чичкото оплешивял, с бомбето, или онази, в бара нощен, с другия... Сърце, а ти защо мълчиш, кажи ми? Кога със нея ще ме запознаеш? Но не с екранната и книжна – жива да бъде тази фея, най-накрая. Да ми изпие мозъка, да мога и аз като света да полудея. Любов, а ти не си ли само мода, а всеки днес по модата живее... http://club50plus.bg/creative/mnogolika-lubov/2437.html

ЗИМА

ЗИМА

Първолета Маджарска

Конкурс "Сезони"

2-ро място

© Първолета Маджарска=============================
© Артзона & списание LiterNet, 2012, № 2 (147)

http://liternet.bg/gallery/konkursi/sezoni/02_12/11.htm

ЧЕРВЕНАТА КОСА НА КЪЩАТА

Червената коса на къщата
е отметната наляво.
Стои като мигла
над окото на прозореца
и прави сянка.
Мъжът на прага
се е облегнал на чашата.
Отпива бавно по глътка
и се взира в себе си.
Пенливият език на вината
го опиянява и смалява
до стъпките на мравката.
Сам е в бащината си къща.
Единствено кучето се умилква
в нозете му,
върти палаво опашка
и чака залък.
Мъжът пресява късия си ден,
а идва люта и безхлебна зима.
Отпива глътка пак
и се обляга на чашата,
празна като размитото око
на луната.

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BD/

Поетеса от Перник посвети стихотворение на кукерите

Поетесата Първолета Маджарска посвети стихотворение на кукерите. Дни преди традиционния Международен фестивала на маскарадните игри „Сурва 2012″ тя описа своето усещане за уникалния древен обичай, който в пернишко е в основата на един от  най-популярните празници. Първолета Маджарска е носителка на множество награди от национални поетични конкурси. Автор е на няколко стихосбирки, сред които  „Ангел с ахилесова пета“ (1997), „Живей сега“ (2001), „Детето плаче като Бог“ (2006), „Ще се видим в Рая“ (2008) и основен съставител на антологиите „Галерия към слънцето“ (80 стихотворения и поеми за Перник) и „Духът, който ни сродява“ (2009). Ето и новото й стихотворение:

ПЕРНИШКИ КУКЕРИ

ВЯТЪРЪТ КРАЙ ТИХА СТРУМА,
сгушен сред руините на Кракра,
нашепва легенди и митове.
Прелиства с нестихваща гордост
древното и героично  минало
на  Перник –
нашия  роден град.
А всемогъщият бог Перун -
с руно от облак и остен от светкавици,
сякаш нанизва миньорските лампи,
като пуканки на граовска сурвакница.
А ние -
днешните и бъдещи чеда на Голо бърдо,
ще носим тежките, от черно злато, маски,
като достолепни пернишки кукери.
Ще гоним злото с медените хлопатари
и ще пристъпваме в хорото на живота си
с души на птици и чудовища.

http://www.dobrinite.com/poetesa-ot-pernik-posveti-stihotvorenie-na-kukerite.html

КАТЕРИЧКАТА МЕТЕ СНЕГА

КАТЕРИЧКАТА МЕТЕ СНЕГА
с палавата рунтава опашка
пред слънчевите двери.
Яде орехи, за да стане по-умна
и да прави скокливи пътеки
с бели, премръзнали лапи.

С жълти шалове дърветата се загръщат,
докато вятърът не разкъса
и не отвее дрипите им.
Къде сте, хора?
Нека да стопим ледовете помежду си.
Напоследък сме като на полюса,
независимо кой и къде се намира.
Напоследък сме като пръснати орехи
в мократа, гниеща шума.
Чакаме катеричката пъргава да ни събере
и да ни скрие в своята зимна хралупа,
преди да измете снега
пред слънчевите двери
с опашката на времето. 

http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2514%3A2012-01-22-10-54-46&catid=54%3A2009-01-03-15-01-07&Itemid=89

Написано е писъмце

Във ледена висулка надеждица съзира,
детенцето, допряло носленце до стъклото.
Написало два реда до Дядо във всемира –
до Коледа или до Дядо Бог спасител.
Той трябва писъмцето на глас да прочете –
момчето дълго мисли и дълго го написа.
Да впрегне във шейната си всички ветрове
и малките дечица с подаръци да слиса.
Поне една мечта той от всичките да сбъдне,
поне в единия чорап по нещичко ще сложи.
Защото, знаят те, чувалът е бездънен.
Защото е чувалът не на Коледа, а Божи.

 http://club50plus.bg/creative/2011-12-01-09-10-49/2233-napisano-e-pisamce-ot-parvoleta-madjarska.html#.TxBTbYXanSE.facebook

Зимни асоциации

Валеше на парцалени
ресници зимата.
Натрупа преспи,
спомени изтри.
И стъпките човешки
път проправят –
пъртини снежни,
колкото коли.
Зачете се снегът.
Прелисти вятърът
затрупаните улици,
комините.
Творят децата
ледените скулптури
и кучета летят
като фъртуните.
Къде съм аз във тази
зимна приказка.
Рисувам по стъклото
скрежни знаци и
после върху листа ги
пренасям със четката
от котешки мустаци.

 http://www.az-deteto.bg/zimni-asotsiatsii/9246/view.html

Нарисувай есента

Нарисувай есента

Нарисувай есента,
ако можеш.
По-добре я почувствай.
Позволи на вятъра да те разходи,
като листо –
откъснато и попиляно.
Тогава ще видиш
как дървото дирижира
със всичките си разголени клони,
накъсва въздуха на залези
и го запраща зад хълма.
Нарисувай есента
в очите на жената,
която набира с бастуна
отчаяна морзова азбука.
Денят й е залък и кисело мляко,
огледално отопена паница
в усойна стая.
Нарисувай ми тази старица
и си мечтай за лятото,
щедро на залези.

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82/

http://news.den.bg/home/unsorted/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0?il=bg&nid=4788768&year=2012

Зимен вятър

И скрива се зимният вятър
в потайна и топла хралупа.
Щурчето отдавна не свири,
прокъсало струните вкупом.

И жълта умора полазва

във буклите хлад на  гората –

пълзящи мъгли на талази

и шушнеща слама в позлата.

 

Щурчето отдавна не свири,

прокъсало струните вкупом.

И скрива се зимният вятър

в потайна и топла хралупа.

http://www.az-deteto.bg/zimen-vyatar/9231/view.html

ВИЖ АНГЕЛ С АХИЛЕСОВА ПЕТА

ВИЖ АНГЕЛ С АХИЛЕСОВА ПЕТА

и дявол с ореола на светец.

Избрани доноси ще прочетеш.

Ще чуеш клюка като постен виц.

Това ти се предлага за десерт.

Менюто всеки ден не се мени.

Обелил зъб, покажеш ли се серт,

съдбата мигом ще ти измени.

Приятелят ще стане първи враг.

Любимата ще те смени за куче.

Зад себе си ще чуеш хорски грак

и някой камък все ще те улучи.

Подвий опашка, раните ближи,

но сам – очи в очи със самотата.

И хляба си със острото режи,

а на врабците… отчупи комата.

 http://www.palitrabg.net/35pm.htm