КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ? Затваряме очи и хоп! – във пропаст.Измислил я е някой първобитен луд. А ние – папагалите – гърла дереме: „Обичам те! Родени сме един за друг!" Трошиме кости, махаме с ръка. Сърцето скърца разглобено, хлопа. Бучи в нас най-поройната река. Какво любов е и кого да питам? Момичето със плитките, момчето с войнишко кепе, младата съпруга, там, чичкото оплешивял, с бомбето, или онази, в бара нощен, с другия... Сърце, а ти защо мълчиш, кажи ми? Кога със нея ще ме запознаеш? Но не с екранната и книжна – жива да бъде тази фея, най-накрая. Да ми изпие мозъка, да мога и аз като света да полудея. Любов, а ти не си ли само мода, а всеки днес по модата живее... |
понеделник, 20 февруари 2012 г.
Какво любов е, дявол да го вземе?
вторник, 14 февруари 2012 г.
ЗИМА
ЗИМА
Първолета Маджарска
2-ро място
© Първолета Маджарска=============================
© Артзона & списание LiterNet, 2012, № 2 (147)
© Артзона & списание LiterNet, 2012, № 2 (147)
петък, 3 февруари 2012 г.
ЧЕРВЕНАТА КОСА НА КЪЩАТА
Червената коса на къщата
е отметната наляво.
Стои като мигла
над окото на прозореца
и прави сянка.
Мъжът на прага
се е облегнал на чашата.
Отпива бавно по глътка
и се взира в себе си.
Пенливият език на вината
го опиянява и смалява
до стъпките на мравката.
Сам е в бащината си къща.
Единствено кучето се умилква
в нозете му,
върти палаво опашка
и чака залък.
Мъжът пресява късия си ден,
а идва люта и безхлебна зима.
Отпива глътка пак
и се обляга на чашата,
празна като размитото око
на луната.
http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BD/
Абонамент за:
Публикации (Atom)