Първолета Маджарска / Поумняваме
Публикация 06 март 2012 от Diana
Поумняваме,
понякога,
макар и късно.
Отрезняваме от думи
и инфлация на ценности.
Във този век на самотници
всеки е корабокрушенец,
хванал се за сламка.
Как да ти кажа,
че се излъгах в теб
или това,
че не познавам добре себе си?
Знаех, че ще дойде краят,
но все вярвах,
че с мехлем ще излекувам
и най-дълбоките рани.
С мехлема на надеждата..
Времето ще отсее чистият пясък.
Морските вълни са безкомпромисни.
Старая се и аз да бъда такава,
но не мога.
Плаши ме думата любов –
измислица,
създадена от скучаещи глупаци
или неудовлетворени романтици,
забравили вкуса на виното и хляба.
Ти, който до вчера се кълнеше, че ме обичаш,
сега си толкова далече,
че сам не можеш да се достигнеш…
http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%83%D0%BC%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5/
