ХВАНАХ ГОСПОД ЗА РЕВЕРИТЕ
и го разтърсих,
докато не се избистри
пияният му, слепнал поглед.
Докато не се изпъна като ластик
и не козирува.


Писна ми да ме подминава
и да си извръща главата настрани.
Писна ми да не ме брои за стотинка
в дъждовните си джобове.
Писна ми да ми писва. И,
затова го хванах за ревера,
затова го разтърсих,
но той пак се отпусна и слепи очи
в беззвездната ленива нощ,
пиян от тлъсти и пенливи
залези и изгреви.


Сложих го да седне и му сипах вино –
от това, от което пият жените,
и поставих картите на
масата.
До дама пика
искам винаги да има сърце купа.
От здраве да не се отърва,
от дълъг и щастлив живот.


И тогава - всеки ден ще сядам
на масата на Господ
и ще пълня
чашата със вино,
от това, от което пият жените.




http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B0/

Прецеждаме минутите през зъби.
Яде ни времето на малки хапки.
А истините все се казват гърбом.
Приятелите ни подават лапи.


Засичаме се сред звездите често.
Играем ролята на малки божества.
Да устоиш на дявол не е лесно –
нали сме всички грешни същества.


Доказваме се при удобен случай.
Прикриваме кирливите си ризи.
Понякога тръбим, че ни е скучно –
това е сетната ни светска виза.


Обичаме се в паузите – страстно.
Открадваме минути за кафе.
Въртят ни скоростите свръхопасно.
И свръхопасно съвестта реве.


Ще я удавим в алкохолни пари,
ще й направим моден обелиск…
А утре ще осъмнем страшно стари.
Това е нашият житейски риск.


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83/

ЛЕНИВА ЗМИЯ Е РЕКАТА




Ленива змия е реката през пладнето,
на сянка се крие днес сред пущинаците.
Върбите я мамят, от слънце окадени,
закрили небето със облачни знаци.


Ще хукнем в житата, открили пътечка,
със пръчка усойна и  камък в ръката,
усетили боси земята с петички,
ще сторим поклон на цветята от злато.


От мак ще направим мома с пелерина.
Лайкучка ще срещнем и росен синчец.
Върхът на дървото е гребнал от синьото.
Приспива гнездата  гласът на щурец.


На жабите  хорът тръстики люлее,
топуркат крачката на водните  кончета.
В мен детство нахлува, зад ъгъл се смее,
препуска на воля със дървено конче.