събота, 9 ноември 2013 г.

Първолета Маджарска: Напук на халтурата и чалгата!

http://www.duma.bg/node/66123


Първолета Маджарска:

В Перник, за да се направи нещо в областта на културата, човек трябва да има дебела глава и миньорска лампа върху нея - казва поетесата, главен редактор на алманах "Културна палитра"

9. Ноември 2013, брой 261 Илиана Илиева

На 4 ноември т.г. в залата на Славянското дружество в България се състоя софийската премиера на брой пети на алманах "Културна Палитра" - Алманах-списание за литература, изкуство и креативност. Това стана повод и за разговор със създателя и главния редактор на алманаха - поетесата Първолета Маджарска.

- Честита пета "палитра", госпожо Маджарска! Кое е онова, което отличава новия брой на алманаха от останалите?
- Благодаря! Този път авторът, включен под рубриката "Антология" на първа страница, е Димитър Миланов, изключителен поет, който напусна този свят през 2012 г. Досега под тази рубрика са били публикувани стихове на поетите Борис Христов, Константин Павлов и Сибила Алексова. Пети брой не е с над двеста автори, както предишните, а с над 120 поети, писатели и художници. Откритие за мен са: Сун Уей от Китай, Анелия Велева от Брест, Франция, Надя Михайлова и Никола Филипов от Лондон, Валентина Йотова от София, Росица Ангелова от Перник, Виолета Бончева от Стара Загора, Галина Иванова от Варна, Кика Мороне от Италия, Лалка Павлова от Плевен, Людмила Грозданова от София и много други, които познавам от предишните издания. Всички автори заслужават внимание. Всеки почитател на литературата може да намери в алманаха това, което го интересува.
- Как се роди идеята за "Културна палитра"?
- Тридесетте километра до София пречат и помагат на Перник. Още февруари 2008 г. поставих писмено и устно пред обществеността на града следните проблеми: "В Перник живеят над 70 поети и писатели, които нямат Сдружение на писателите, нямат вестник за литература и изкуство, нямат издателство, книжарница, клуб на дейците на културата... За Деня на града може да се обяви литературен конкурс, да се проведат национални празници на поезията. Да има литературни предавания в общинското радио, да се учреди годишна награда за литература на община Перник. Да се създаде общински фонд "Култура". Да се издаде нова антология с поезия на поети от Перник и т.н."
От изброените неща миналата година се възстанови КДК, а през 2010 г. издадохме нова поетическа антология "Духът, който ни сродява". Всичко друго остана да виси във въздуха. От години не излизат алманах "Струма" и списание "Перник". Частните вестници не публикуват поезия.
Неволята създаде списанието. В Перник, за да се направи нещо в областта на културата, трябва да се прескочат много пропасти и да се разбият много стени. Нещо като къртенето на кюмюра в мините. Трябва да имаш дебела глава и миньорска лампа върху нея. Много воля, здраве и инат, иначе си загубен. И така, "Културна палитра" излиза на инат - култура срещу псевдокултурата.
- Каква е целта на изданието и какви са неговите критерии?
- Целта е миролюбива и благородна - да обединява автори от различни поколения от Перник и страната с автори от чужбина.
- Как успявате да уловите широкия поток, който се влива в литературната река?
- Следя културните новини, електронните литературни издания, наградените конкурсни творби и автори, блогове, фейсбук...
 - В предишните броеве известни имена от литературния небосклон са редом до напълно непознати автори, има публикации на повече от 200 творци. Не е ли прекалено широк диапазонът?
- Обемът от 320 страници не е недостатък. Включените автори са над средното равнище, с доказан талант, с няколко издадени книги или спечелени конкурси. Това може да се види от техните биографии. Някои са непознати, защото не са така амбициозни или са от провинцията. Все пак София дава по-големи шансове на начинаещите. Малко са алманасите, които оцеляха и които си спомням от студентските години. Кризата се отрази най-вече на културата, но това е друга тема.
- Какво е отношението ви към графоманията?
- Някои автори публикуват всеки ден ново стихотворение във фейсбук. Така поезията става занаят, но не се раждат истински творби, въпреки приятелските харесвания и отзиви. Рутина има, но написаното не те хваща за гърлото, не те провокира, не те вълнува... Нека пишат, щом имат нужда от това. Поезията, и въобще изкуството, е арттерапия, но не всичко трябва да се обнародва. Творчеството е не само свобода, но и отговорност.
- Имате ли сътрудници?
- Екипът е променлив. Увеличава се броят на приятелите и кореспондентите на "Културна палитра". Но остава проблемът с печата. Надявам се следващият брой да излезе без катаклизми. Периодичността на изданието е два пъти в годината - за 24 май и за 19 октомври - Деня на Перник.
- Как успявате да го реализирате, имате ли спомоществуватели?
- Финикийските знаци са най-болната тема. Опитвам се да се шегувам, но за да се доплати на печатницата, средства накрая се събират най-трудно. Още няма някаква сигурност. Някои алманаси предварително събират пари от авторите. Ако го правех, техният брой нямаше да бъде толкова голям. Може да се помисли още и за разпространението на "Културна палитра", за продажбата, за абонамента... Конкуренцията е голяма и колкото повече набира скорост, ще има повече приятели, но и повече завистници и врагове. Кучетата лаят, но керванът си върви. Да ми е твърда главата и да свети силно миньорската лампа.
Перник има нужда от нов имидж. Стига с тази "пълна лудница", винкели, пуканки и т.н. Хубаво е, че в Перник се провежда Международен фестивал на маскарадните игри "СУРВА". Кукерите са си кукери, но ние имаме нужда и от "четмо и писмо", от повече духовност. И вярвам, че "Културна палитра" върви в правилна посока! Напук на халтурата и чалгата!

Първолета МАДЖАРСКА е родена на 4 август 1955 г. в Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работила е като учител по изобразително изкуство в гр. Трън; като журналист в окръжния вестник "Димитровско знаме" и в общинския "Нов пернишки вестник", "Перник експрес", "Регион експрес" и "Зона Перник"; кореспондент на в. "Струма". От 1997 г. е уредник в Художествената галерия в Перник. Автор е на стихосбирките "Ангел с ахилесова пета" (1997), "Живей сега" (2001), "Детето плаче като Бог" (2006), "Ще се видим в Рая" (2008). Съставител е на антологиите "Галерия към слънцето" (2009) и "Духът, който ни сродява" (2009) и др.
    Има награди от национални и международни конкурси. Нейни стихове са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език.
Основател и главен редактор е на алманаха-списание "Културна палитра" за литература, изкуство и креативност.


Корицата на алманаха

Първолета Маджарска (вдясно) заедно Валентина Йотова - двете поетеси, двигател на "Културна палитра"
Снимки:  Елизабета ЕМИЛОВА

вторник, 29 октомври 2013 г.

вестник "България днес"

http://www.bgdnes.bg/Article.asp?Id=2397956

Ровя земята, мамо

Ровя земята, мамо

Клуб "Вдъхновение" представя творчеството на Първолета Маджарска от Перник
Родена съм на 4 август 1955 г. в град Радомир. Завършила съм българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт - Дупница. Бях учител по изобразително изкуство в гр. Трън. Работила съм като журналист в окръжния вестник "Димитровско знаме" и в общинския "Нов пернишки вестник", "Перник експрес", "Регион експрес", "Зона Перник". Бях кореспондент на в. "Струма". От 1997 г. съм уредник в Художествена галерия - Перник.
Автор съм на стихосбирките "Ангел с ахилесова пета" /1997/, "Живей сега" /2001/, "Детето плаче като Бог" /2006/,"Ще се видим в Рая" /2008/ и основен съставител на антологиите „Галерия към слънцето" /80 стихотворения и поеми за Перник/ и "Духът, който ни сродява" /2009/.
Основател и главен редактор съм на алманах-списание „Културна палитра" за литература, изкуство и креативност /2012/. Мои стихове са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език.

ТАМ, КЪДЕТО КИЛНАТИТЕ КРЪСТОВЕ

ТАМ, КЪДЕТО КИЛНАТИТЕ КРЪСТОВЕ,
избухват в бурени и зад бодливи храсти,
е оглушалата и разрушена църквица
с разбита порта и език изтръгнат
/поругана в тъмното от антихристи
за 30 жалки, изпотени сребърника/.
Там, където се четат имената на повече хора,
отколкото са живите във селото,
е спряла луната и от кандилото й капе восък.
Там е корабът със дървени каюти,
хвърлил котва най-високо до небето -
затлачен, грохнал върху билото на хълма.
Понякога от градовете идват пътници очаквани
и без билет се качват на тревясалата палуба.
Зачитат насълзени дървени и бели кръстове
и те самите - разкривени и помръкнали,
се щурат като черни свити гарвани ,
и вой до Бога извисяват оплаквачки...
В такива мигове земята се размърдва.
Полети с вино, скелетите глухо скърцат
до занемялата и ослепяла църквица
със бели флагчета на некролози,
размахани от китката на вятъра
за помирение със победителите ...

ЕДИН МЪДРЕЦ

Един мъдрец сам може да си е компания,
особено, когато е поет - на Господа любимец.
Тогава всеки миг със себе си е жива рана,
и всяка дума е поръсена на водосвет, за всинца.

В живота си е сетна дупка на кавала -
със нея вятър вие или тихо свири.
Не е на прием в светла тронна зала.
По митинги не вика и не вдига гири.

В живота той е нечий верен бодигард.
Подсмърча в бедност, духа постна каша.
Дали е в село или в гетото на своя град -
с клошарите приятел е и с тях върви на паша.

Не се подмазва, не лустросва богаташите.
Не черпи хората на власт и все си пати.
Не е от тях, върви със нас, със нашите,
които с вятъра гнезда и клони клатят.

Със празен джоб и скъсани подметки
той е с душа на кралска горда пеперуда.
Лети със птиците, не прави сметки.
И смятат го за луд. Щастлив от лудост!

МАМО
Ровя земята, мамо.
Със зъби и нокти я ровя.
Драскам пазвата й буренясала
и вкочанена,
нищя корените
и разравям,
но напразно.
Искам да те върна, мамо.
Дъх да вдъхна в онемялата уста,
и слово...
Няма си, мълчиш
от снимката, оплюта от мухи,
впримчена на вечността в оковите.
Искам да те върна, мамо,
все повече и повече,
все повече и повече...
Като слънце,
като въздух и кръст.
Като благословия.
Как си ми нужна, майчице любима.
Като трохичка, като порест въздух...
Като чаша издоено мляко -
прясно и уханно.
Като току-що снесено яйце -
топло и обло, грабнато от полога.
Ровя земята, мамо,
със зъби и нокти я ровя.
Как си ми нужна днес.
Корени, вплели окови,
дърпат ръцете ти,
впринчват езика отново.
Ше те изровя аз.
Някой ден ще те изровя
и ще се гушна във скута ти,
ще се заровя.
Мамо.

ПОДОБНО БОГ
Подобно бог всеблаг и вездесъщ е дядо.
Чуй, песента му лепне по небцето на небето,
което къщата с комина е окадило,
оставило е само лампата-луна да свети.
Завил се е под ямурлука да подремне,
прилича ми на купест вълнен облак.
До него баба с плетка е приседнала
да пази сянка, жар да го не ковне.
А стадото е пръснато наоколо,
направо вредом се е попиляло.
Ще го подгони кучето му - вятърът,
ще го обгърне - в сянка се е свряло.
Сребрее мляко, шупнали ведрата -
кръстосват вкупом Млечния си път.
И там са баба, дядо, светлината -
доят звездите в райския си кът.

НЕ МОЖЕ, ЕЙ ТАКА, ДА СЕ ИЗТРИЕШ

НЕ МОЖЕ, ЕЙ ТАКА, ДА СЕ ИЗТРИЕШ
от лицето на земята,
овесил дъха си на остър облак.
Не може да се потопиш в всемира
и като звезден прах
от вятър да се разпилееш.
Ти си нужен, ти си още нужен,
като гнездо от светлина,
кацнало в клоните на ябълката.
Не може да зарежеш всичко,
без да се сбогуваш
с цветята и дърветата,
с приятелите и децата,
куцукайки едва на пътя,
препълнен със мълчание.
Не можеш, ей така, да си отидеш,
без близките да си благословил
и главата на слънчогледа.
Не можеш от земята да изчезнеш
със сетни сили,
сграбчил опашката на комета,
защото си земя, покрита със земя,
и дух, който във живите живее.

КОШУЛЯТА НА БАБА СЕ СКИТА КАТО МОКЪР ЛЕБЕД

Кошулята на баба се скита като мокър лебед.
Събуждам се. И утрото от ангели е побеляло.
А вятърът вилнее през вратите непотребен,
започна с пантите да ръкопляска вяло.
От мислите изгоних орляк мухи нелесни.
Изтрих с ръкава миглите, съня си да избърша.
Прогонвам пеперуда нощна с вчерашния вестник.
Поклащат се припряно дрехите, почти изсъхнали.
Душите прашни смитам, от пътища прииждали.
Отворен е прозорецът - кошулята кенарена се вее.
Днес слънцето ще дойде във къщата на свиждане -
инжекции ще бие, като деца ще прихнем да се смеем.

ЩЕ СЕ НАПИЯ
Ще се напия, знам, ще се напия
с мелнишко вино или със ракия,
като казак или като месия,
но от любов, с мерак ще се напия.
И чашите ще хвърлям, и ще чупя.
Всяка изпита глътка ще е купена.
Ще се напия, знам, ще се напия.
Поли ще вдигам в танц като фурия,
дорде стъкла не парнат ходилата,
не насекат с камите си душата.
Тогаз ще стихна, като вълк ще вия,
ще псувам тази земна проклетия...
И пак ще пия, пак ще се напия
с мелнишко вино или със ракия.
Ще пея и ще пия, ще се „сбия",
но от любов, защото съм стихия.

ХАЙКУ
1.
Падаща звезда
одраска езерото
по окото.

2.
Дъждовна риза
облак пак съблича.
Скъсани копчета.
3.
Набучвах
пеперуди в хербария -
кръстове от карфици.
4.
През стъкълце
поглеждам слънцето
и виждам рая.
5.
Кокичета -
пробили млечни зъбчета.
Драскат.

6.
Като светулки
греят домовете,
в буркан затворени.

7.
Издялкаха хората лодки,
обуща Господни.
Ходеха по водата.

8.
Небето чисти
нощните комини
с паднала птица.

9.
Стърчат печално
кръстовете след Задушница.
Ръкуване с Бога.
10.
ВОДАТА СКАЧА
високо в шадравана,
с въженце от дъга.

неделя, 20 октомври 2013 г.

Алманах-Списание "Културна палитра", бр. 5, година ІІ


Алманах Културна палитра, брой 5

Алманах Културна палитра 5 1381744676
15.00 лв.

Пети брой на "Културна палитра" е алманах-списание за българска и чуждестранна литература и изкуство. Включва разкази, есета, стихотворения, очерци за исторически личности, творби за деца, хумор и други. Уникална е комбинацията между автори с различни стилове и похвати от страната и глобалния свят.

Списък на авторите в Културна палитра:

Антология

Културна палитра
Димитър МИЛАНОВ (1947-2012)
А
5. Анатолий ПEТРОВ
9. Ангелина ДИЧЕВА, София
12. Андрея ИЛИЕВ, София
15. Анелия ВЕЛЕВА, Брест, Франция
19. Анжела ДИМЧЕВА, София
24. Ани ДЕЯНОВА, Перник
26. Атанас КАПРАЛОВ, София
Б
29. Бистра МАЛИНОВА, Перник
31. Благой РАНОВ, Кюстендил
36. Божидара ЦЕКОВА, София
39. Борислав ГЪРДЕВ, Горна Оряховица
В
42. Валентин ДРЕХАРСКИ, Перник
48. Валентина ЙОТОВА, София
52. Валентина САНДЕВА, Перник
53. Ванцети ВАСИЛЕВ, Ню Йорк
57. Велин НИКОЛОВ
58. Венцислав СТАЙКОВ, Кърджали
60. Веска ГЮВИЙСКА, Дупница
62. Виктор БАНОВ, Перник
66. Вили Ро / Величка ПЕТРОВА/
69. Виолета БОНЧЕВА
71. Виолета ЦОЛОВА, София
74. Владимир ВИДЕНОВ, Перник
77. Владимир ИГНАТОВ, София
80. Владислав БОГОРОВ
Г
82. Галина ИВАНОВА, Варна
86. Георги Н. НИКОЛОВ, Велико Търново
Д
92. Даниела Иванова-НАЙБЕРГ, САЩ
94. Данушка МАТОВА, София
96. Десислав Първанов НАЧКОВ, Враца
98. Десислава ЛАЗАРОВА, София
102. Димитър ВАСИН, Севлиево
106. Димитър ГОРСОВ, Габрово
111. Димитър ДОЙЧИНОВ, Перник
114. Добромир ГЕОРГИЕВ, Варна
Е
117. Евелина КОВАНДЖИЙСКА, Пловдив
119. Екатерина КЪНЧЕВА, София
120. Екатерина ПЕНЧЕВА, Ловеч
122. Елена ОГНЯНОВА, София
З
124. Здравка ЕВТИМОВА, Перник
127. Златина ВЕЛИКОВА, Нова Загора
И
129. Ивайло ТЕРЗИЙСКИ, Лондон
131. Иван ЕРУЛСКИ, Перник
133. Иван ТАСЕВ, Перник
Константин ЕЛЕНКОВ за Иван ТАСЕВ
136. Иванка ГРИГОРОВА, Перник
138. Илко ИЛИЕВ, Сливен
Й
140. Йордан ЗАРЕВ, Перник
142. Йордан КАЛАЙКОВ, София
145. Йорданка РАДЕВА, Разград
147. Йорданка ЧАКОВА-ГУСЕВА, Перник
К
149. Кика МОРОНЕ, Италия
154. Константин ЕЛЕНКОВ, София
Л
158. Лалка ПАВЛОВА, Плевен
160. Лили СПАСОВА, София
162. Лили ЧОЛАКОВА, София
164. Лилия ЗЛАТКОВА, Перник
165. Лора КЕКЕВСКА, Русе
168. Люба АЛЕКСАНДРОВА, София
171. Любка СЛАВОВА, Пловдив
173. Людмила ГРОЗДАНОВА, София
М
178. Маргарита ВЕРГИЛОВА, Белгия
180. Мариана АЛЕКСАНДРОВА, Дупница
182. Мариана ДАФЧЕВА, Асеновград
185. Мария ГЮЗЕЛЕВА, Елхово
187. Мария ИЛИЕВА, Пловдив
188. Мария ЧУЛОВА, Пловдив
189. Милена ФРАНКЕВА, София
190. Минка ПАРАСКЕВОВА, Единбург
191. Миролюб ВЛАХОВ
195. Моника МИХАЙЛОВА, София
Н
196. Надя МИХАЙЛОВА, Лондон
200. Найдан СТОЯНОВИЧ, Сърбия
202. Нели НИКОЛОВА, Варна
204. Никола ФИЛИПОВ, Лондон
211. Николай МИЛЧЕВ, София
П
214. Павлина ЙОСЕВА, София
216. Петранка БОЖКОВА, Добрич
221. Петър Георгиев РЕЙ, Канада
225. Петър ПЕТРОВ, Перник
228. Петър ЧУХОВ, София
230. Петя КАРАКОЛЕВА /1944 – 1997/
234. Пламен МИХАЙЛОВ, София
237. Първолета МАДЖАРСКА, Перник
Р
240. Рашел ЛЕВИ, София
243. Розалия АЛЕКСАНДРОВА, Пловдив
246. Росен ЖЕЛЯЗКОВ, София
247. Росен КУКУШЕВ, София
249. Росица АНГЕЛОВА, Перник
С
253. Сибила АЛЕКСОВА, Перник
256. Силвана МЛАДЕНОВА, София
259. Симеон ХРИСТОВ
261. Спаска ГАЦЕВА, Плевен
264. Станислав МАРАШКИ, Бургас
267. Стефан БОНЕВ, Пловдив
Х
270. Христина БОРИСОВА, Севлиево
272. Христина МАЧИКЯН, Кърджали
275. Христина СТОЕВА, Перник
Русиола СТОЯНОВА, Перник
Ц
278. Цветана КАЧЕРИЛСКА, Троян
Я
281. Яница МАРИНОВА, Литературно студио "ПЕГАС", Перник
286. Лиляна МАНОВА, ръководител
289..Анна Яворова КАМЕНОВА
290. Вера ВАЛЕРИЕВА
291. Весна ПЕТРОВА
293. Виолета АСЕНОВА
294. Дана ОГНЯНОВА
295. Елизабет КУКУШЕВА
296. Ивета ВИКТОРОВА
297. Камелия ГЕОРГИЕВА
299. Роза ИВАНОВА

ВЕТРУШКА
300. Виктория Чавдарова Николова, София

ИЗТОК-ЗАПАД
301. Сун УЕЙ, Китай

316. Международен литературен конкурс "Родолфо Валентино – сънища с отворени очи" – 2013 – 2014 г. – четвърто издание

вторник, 13 август 2013 г.

ГОРЯ СИ СТАРИТЕ



Горя си старите,

протрити до болка обувки

в огнището на двора.

Къщи като баби

са се надвесили наоколо,

клекнали

до беззъбието на тревата.

Политат черни птици

от шепата на огъня

и вият гнезда върху стряхата.

Дипля есенни листа,

нижа ги на остър вятър

и въртя шиша на пламъка.



Горя си старите,

протрити до болка обувки

и посипвам главата си

с пепел от пътища.




http://knigolubie.blog.bg/izkustvo/2013/08/13/pyrvoleta-madjarska-stihove.1139063

БАЩА МИ СЕ ПРЕСЕЛИ ПРИ ЗВЕЗДИТЕ





Баща ми се пресели при звездите.

Надува бузите на ярето

и свири радомирска ръченица.

И ситнят сръчно те, размахват кърпа,

приклякват и очите им подскачат –

звездите ситнят радомирска ръченица.

Когато пръстите се уморят

и гайдата е смачкала търбуха,

той вдига тост със греяна ракия

и въздухът се пълни с звън на чаши…



Баща ми зида къщи до небето.

На покрива развява бяла риза –

крилете й политат все нагоре

и толкова е волно на душата,

че в костите ти няма грам умора.



Баща ми вече не държи мистрия.

И гайдата издърпа последния му дъх.

Сега подскача със единия си крак

своята ситна радомирска ръченица

от звезда на звезда,

от звезда на звезда…



http://knigolubie.blog.bg/izkustvo/2013/08/13/pyrvoleta-madjarska-stihove.1139063





неделя, 11 август 2013 г.

Първолета МАДЖАРСКА Bulgaria Sega









Първолета МАДЖАРСКА

Начална страница | Интересно | Литература | Първолета МАДЖАРСКА
image

Родена e на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила  българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт – Дупница. Била е учител по изобразително изкуство в гр. Трън. Работила  е  като журналист в окръжния вестник “Димитровско знаме” и в общинския “Нов пернишки вестник”, “Перник експрес”, “Регион експрес”, “Зона Перник” и кореспондент на в.“Струма”. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия, Перник.
Автор  на стихосбирките: “Ангел с ахилесова пета” /1997/, “Живей сега  2001/, “Детето плаче като Бог” /2006/,“Ще се видим в Рая” /2008/ и основен съставител на антологиите: „Галерия към слънцето”/80 стихотворения и поеми за Перник/ и “Духът, който ни сродява” /2009/. Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете й са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език. Основател и главен редактор е на алманах-списание "Културна палитра"  за литература, изкуство и креативност.                                                                
Георги Витанов Богат                         
www. bulgariasega.com

СТИХОВЕ  ОТ  ПЪРВОЛЕТА  МАДЖАРСКА



НЕ МОЖА ДА СИ ПОНОСИ ДЪЛГО


Нe можа да си поноси дълго
новата си шапка от Америка,
която внуците му подариха.
На леглото възнак го намериха –
измръзнал, гладен, вкочанен, притихнал…
И бабичките оплаквачки вкупом
измиха тялото и всичко проветриха.
И докато обличаха, нареждаха...

Загуби малкия си син от страшна болест.
Не издържа сърцето майчино – изпука,
за миг се пръсна, онемя, при чедото отиде.
Големият му син и внуците
заминаха с зелена карта за Америка –
добре са и едва ли ще се върнат вече.

Изяде му душата самотата.
Като огромен, тромав зимен  плъх,
във нощите му дълги я изгриза,
и нищо не остана
във капана.

А тази нощ небето се разтвори
и първи вдъхнаха одеколона,
и ледената сянка на смъртта,
преверните му стари, дворни  кучета –
залаяха, прегракнаха, до Бог извиха,
муцуните им погнаха опашките.
Магарето избяга гладно
при женското магаре на съседа
и  всичко опустя, замръзна, спря се,
изчезна вдън земя и хвърли ключа.

Стопанинът отнесе в гроба
новата си шапка от Америка,
която внуците му подариха.
И  джиесема, който още обещава,
със нежен и спокоен женски глас
да предаде и вашето съобщение.


ТАТКО МЕ ВДИГНА НА РЪЦЕ


Татко ме вдигна на ръце
високо до слънцето
и ме сложи на детската седалка
пред себе си,
която беше направил специално за мен.

Татко ме вози на колелото,
върти педалите на земното кълбо
и косата ми се ветрее
като къдрава огнена комета.

Татко набира скорост по равното
и зад нас се сипят слънчеви искри.
А аз се смея и натискам клаксона,
и улицата – цялата – се смее…

Татко кара колелото си без мен.
Върти педалите на земното кълбо,
набира скорост и поема по Млечния път.
Изгуби се там, на завоя,
между Голямата и Малката мечка,
и стана мигаща, светеща точка,
на която има детска седалка
за мен.


БАЩА МИ, МИЛИЯТ

Баща ми, милият,
е легнал тихо
да си почине в дървената ракла.
Облечен  е със  новите си дрехи,
със дъх на орех, нафталин и шума,
прикътани за този краен случай.
Нагизден е за звездния си празник.
Ще свири с гайдата си  на хорото
и ангелското село ще играе,
и дяволите ще забравят злото…

Облечен е за вечния си празник.

А ние лъснахме и двете  му обувки.
Там може  пък да му поникне крак.
Все казваше, че страшно го боли
в коляното – отрязаният, долу …
Как дяволски  безбожно  го боли.

Да. Господ  сигурно ще му пришие крак
и пак ще свири радомирска ръченица.
И пак със мама ще се надиграват…
А аз ще мисля, че в небето свято –
със облак над крилото –
махат птици.

ДА БЕШЕ СЕ НАУЧИЛ ДЯДО ГОСПОД

Да беше се научил Дядо Господ
да вижда глаголицата на пушеците от комините
и да разчита земните послания.

Сигурно вече има перде от облаци върху очите си
и се нуждае от светкавична операция.
Сега си играе с фигурки от восък –
от изгорелите свещи на душите,
прави топчета от звезди и ги хвърля...

Господи, ослушай се, поспри за миг
и взри се пак във мравешката менажерия.
Душите ни се лутат неприласкани,
дори във храма не съзират твоят поглед
и твоята благословия.

Преди да стриеш ти телата ни на прах
и от тях да замесиш кал за нови телеса,
научи се да разчиташ глаголицата на пушеците
от комините
и да мърдаш устни,
сричайки буквара на земните послания.


БАБА МИ БУХНА МАЯТА

Баба ми бухна маята.
Ще има пак сецана баница.
Ще лети като птица във въздуха
и баба ще я приземява.
Ще разтяга дрипите й във всички посоки
и ще рисува върху нея
разтопени слънчеви кръгове.
Ще слага с лъжицата трошички сиренце,
оваляно в шепата на яйчен облак,
и после на змия ще я усуква.

Нажежена се задъхва фурната,
гладна за тесто, за подници със баници –
Огнена ламя, завързана за къщата.
Гайда рукна, пълна със живот,
че на баницата й е нужна гайда,
душата й наоколо да поразходи
и до небето да я извиси…

Слънцето отлепи мигли от стъклото –
избледня, изчезна, изпари се –
като сецаната, избуяла в спомените баница,
която баба ми въртеше и усукваше.

СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

Слънчогледът
като телефонна шайба,
се върти.
Набирам номера на ангела,
отнесъл душата на баща ми.
Запилял се е някъде там,
в небесата,
и не чува сигнала.
А аз така искам да си поговоря.
Имам много въпроси,
трудни въпроси,
които преследват съня ми.

И пак набирам телефона на небето.
Ще се прекърши от въртене
шайбата на слънчогледа,
но всички са се запилели някъде.
Затова изпратих гълъб –
моят пощальон за висините,
със писмо под дясното крило.
Миглите ми пърхат срещу светлината,
птицата е точка в моя поглед,
скри се там, зад облак,
и изчезна…

И си мисля,
с шайбата на слънчогледа във ръка:
колко за малко се случва животът,
почти за секунда,
отмерена от ръчния часовник
на Господ.


КОГАТО БЯХ ДЕТЕ

Когато бях дете
баба все ми казваше,
че някой ден мъртвите ще се завърнат
и тогава ще се пресели от души земята.
И дълго всички стари оплаквачки
ще разтребват дървените кръстове
и със тях ще оградят земята,
като разкопана от къртичина ливада.
И чимшир, и здравец ще насадят,
а, може би, дори лозя,
защото всеки гроб, преливан е със вино,
с бутилка, във която е затапена
кръвта Христова.
Или по нашему – със много граовска ракия –
такава люта джибровица, скоросмъртница,
от която черепите на мъртвите се ококорват
и от ноздрите им бълва огън.

След този пир на помен и задушница,
защо им е на мъртвите да се завръщат,
щом близките им вече не са същите –
пораснали са или остарели,
или пък всичко вече са забравили...
А аз ще доживея ли да ги посрещна,
ще мога ли душите да нахраня
и със всички да си поприказвам,
когато се изпълни със безброй въздишки
бащината къща.

ТАМ, КЪДЕТО КИЛНАТИТЕ КРЪСТОВЕ

Там, където килнатите кръстове,
избухват  в бурени и зад  бодливи  храсти,
е оглушалата  и разрушена църквица
с разбита порта  и език изтръгнат
(поругана в тъмното от антихристи
за 30 жалки, изпотени сребърника).

Там, където се четат имената на повече хора,
отколкото са живите във селото,
е спряла луната и от кандилото й капе восък.
Там е корабът със дървени каюти,
хвърлил котва най-високо до небето –
затлачен, грохнал върху билото на хълма.

Понякога от градовете идват пътници очаквани
и без билет се качват на тревясалата палуба.
Зачитат насълзени дървени и бели  кръстове
и те самите –  разкривени и помръкнали,
се щурат като черни свити гарвани,
и вой до Бога извисяват оплаквачки…

В такива мигове земята се размърдва.
Полети с вино, скелетите глухо скърцат
до занемялата и ослепяла църквица
със бели флагчета на некролози,
размахани от китката на вятъра
за помирение със победителите …


МАЛКОТО  МОМИЧЕНЦЕ

Малкото момиченце
говореше с короната на ореха,
когато се люлееше в прегръдката му щедра,
като махало на часовник с кукувичка.
Когато се издигаше до слънцето,
то протягаше ръце да го докосне
със  най-щастливата усмивка на света.

Всеки ден със въжената люлка,
завързана за рамото на ореха
от ръцете здрави на баща му,
то се учеше само да полети,
като подгонените от вихрушка птици.
Излиташе нагоре със опънати нозе,
като камък, хвърлен по върха,
и падаше с подвити колене,
стиснала здраво въжето,
защото знаете как пада камъкът
и как от падането раните кървят,
и как надува гайдата детето,
и пропищяват ушите на Господ
от сетния му опит за летене.

Но малкото момиченце не спира.
Като Икар се стрелва пак към слънцето
със най-щастливата усмивка на света.


 http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/literatura/18769.html


http://gramophon.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/2013/08/08/%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0.html

сряда, 31 юли 2013 г.

Първолета Маджарска / Нарисувай есента

Първолета Маджарска / Нарисувай есента


Нарисувай есента,
ако можеш.
По-добре я почувствай.
Позволи на вятъра да те разходи,
като листо –
откъснато и попиляно.
Тогава ще видиш
как дървото дирижира
със всичките си разголени клони,
накъсва въздуха на залези
и го запраща зад хълма.
Нарисувай есента
в очите на жената,
която набира с бастуна
отчаяна морзова азбука.
Денят й е залък и кисело мляко,
огледално отопена паница
в усойна стая.
Нарисувай ми тази старица
и си мечтай за лятото,
щедро на залези.

 http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/07/2013/

петък, 19 юли 2013 г.

Исках постепенно

 http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%85-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%BD/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/07/2013/

Първолета Маджарска / Исках постепенно

Исках постепенно
да те отбия от себе си.
Да изгасне огънят отляво
и спокоен да издухаш пепелта.
Исках постепенно да те отдръпна.
Постепенно да избягам, да избледнея
от утрото, от вечерта,
но се забравих.
Паднах във капана,
в сляпата яма,
сред дърветата високи на грижите.
Поставих се във клетка
и пърхащото си сърце заключих
с железния катинар на себеотричането.
Сама се разгорях, разпалих
и ме боли, че пепелта
се сипе по косите,
гори във гърлото и ме задавя –
пепел от любов.