сряда, 23 ноември 2016 г.

И Бог се ражда

Литературен мегдан

И Бог се ражда

 Във всяка тиха зимна лунна нощ,
пред полета на новата надежда,
небето пръска звездния си кош
и Божи син в един обор се ражда.

Душата се разтваря, дири чудо
във огъня, в подаръците скъпи.
Обхванати са хората от лудост.
Избистря се нощта, снегът се сипе.

Деца сурвакат с дряново дърво,
Наричат здраве, берекет... Играят.
И Бог се ражда – ражда се добро -
от любовта, която в нас разгаря.

Бъдни вечер

Стара баба прикадява
погачите и нарежда.
Бъдни вечер е тъдява –
палим свещи със надежда.
Идва Новата година
и огнището блещука.
Да полеем я със вино,
и с късмети за сполука.
И към Бога със молитва
благодарност да отправим.
С вейка дрянова накитена
гърбиците да изправим.

Написало е писъмце

Във  ледена висулка надеждица съзира,
детенцето, допряло носленце до стъклото.
Написало два реда до Дядо във всемира –
до Коледа или до Дядо Бог спасител.
Той  трябва писъмцето на глас да прочете -
момчето дълго мисли и дълго го написа.
Да впрегне във шейната си всички ветрове
и малките дечица с подаръци да слиса.
Поне една мечта той от всичките да сбъдне,
поне в единия чорап по нещичко ще сложи.
Защото, знаят те, чувалът е бездънен.
Защото е чувалът не на Коледа, а Божи.

Магия

Детето се протяга
с ръка звезда да хване.
В очите си я слага –
във нощ неразгадана,
когато рой елени
на покрива са спрели.
Подаръци в комини
те спускат запъхтели.
На Рождество Христово
земята се обръща.
Небето се разтваря.
Мечтите се разгръщат.
Каквото пожелаеш,
това ще ти се случи.
Магията е тази –
с любов  ти да сполучиш!

Зимни асоциации

Валеше на парцалени ресници зимата.
Натрупа преспи, спомени изтри.
И стъпките човешки път проправят –
пъртини снежни, колкото коли.

Зачете се снегът. Прелисти вятърът
затрупаните улици, комините.
Творят децата ледените скулптури
и кучета летят като фъртуните.

Къде съм аз във тази зимна приказка.
Рисувам по стъклото скрежни знаци
и  после върху листа ги пренасям
със четката от котешки мустаци.

Първолета МАДЖАРСКА, Перник


http://www.nabore.bg/statia/i-bog-se-rajda-2634-33#.WDaAXsR4g7E.facebook

неделя, 26 юни 2016 г.

ПЕРВОЛЕТА МАДЖАРСКА Воскресенье (перевод с болгарского Стафидова В.М.)

http://www.liveinternet.ru/users/6024859/rubric/6072796/ ПЕРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:55 + в цитатник 168965_102060973204894_4660065_n (700x553, 48Kb) Петелът още спи Нощта е скрита под крилото му. И мама в тъмното се взира. Не спи. Студено й е. В тишината е заслушана. Още е рано печката да пали и съчките да чупи с нервни пръсти… Ще постои във мрака и с мъртвите ще си говори. Във тези часове на дявола те винаги я навестяват. Не може да отиде да ги види там, на гроба, със кошница храна, с бутилка вино, защото са високо и далече. Краката вече я не слушат, бастуна все си губи и вятърът пиян не я подкрепя. Петелът още спи и много е студено. Ще стане мама и ще драсне клечката кибрит, Във тъмното към пътя ще се взира, дордето слънцето със нокът розов на малкия прозорец не почука. (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Ещё петух наш не проснулся Ночь убаюкав под крылом И холод к маме потянулся Стуча в закрытое окно. Прохладно тихо и пристойно Но рано печь ещё топить Ломая ветки беспокойно Она стоит во мраке тёмном И с мертвецами говорит. Они придут на память ночью Её больную навестят Она их очень видеть хочет Придут, немного погостят Ей не дойти с вином в лукошке С закуской (брынзой и картошкой) К погосту путь на самый верх И трость пропала, как на грех И пьяный ветер во дворе. Ещё петух наш не проснулся И жизнь достала холодами Но встанет мама Возьмёт коробку, чиркнет спичкой И угол тёмный осветится Когда в окошко по привычке К ней утром солнце постучится. Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - ГОСПОДИ, НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:52 + в цитатник 6387 (383x353, 17Kb) Господи , не ми стига времето За никого и за нищо вече не ми стига. Захлупват ме думите като лавина, като отприщена речна дига. И заплитат ме лепкави паяци във интриги, във ъгли, в мрачини полудели и остава ми силица малка нищожна да изпъна гърба си, утрото да застеля. Да си открадна зрънце мъничко време, което все някога да ме разлисти. Господи, не ми стига времето да се прекръстя и да се пречистя. (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Боже мне не хватает времени Ни для кого, ни для чего его не хватает Думы лавиной текут и проблемами Дамбой речною мне путь преграждают. Липкие клоуны ввергают в интриги Мрачные, в угол загнать захотели Сил не хватает на эти вериги Спину расправить утром в постели. Мне бы украсть времени малость Каждый его урывает частицу Мне его Боже совсем не осталось Ни помолиться, ни перекреститься. Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - АЗ НОСЯ ЩАСТИЕТО СИ ВЪВ РЕШЕТО Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:44 + в цитатник 80-05-02-KRASI-4-2 (636x387, 40Kb) Аз нося щастието си във решето и чакам на брега на реката. Когато бликне златната вода, събуди ме! Дано дойде по-скоро, че ще пропилея живота си, като все още спяща красавица. Аз се блъскам по улиците като изоставено куче и търся огризки любов в контейнерите на самотата. Трябва да намеря точните думи, способни да закърпят всички дупки, през които прозира вятърът. Нали всички живеем, за да обичаме. Обичаме, за да живеем, или просто – все още живеем… А истинските чудеса стават само в душите ни, когато решетото на щастието е все още пълно… (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Я счастье своё ношу в решете И ожидаю на берегу реки Когда блеснёт золотая вода И разбудит меня! Пусть придёт поскорее Чтоб я не провела свою жизнь Как до сих пор спящей красавицей. Я слоняюсь по улицам, Как бездомный пёс И ищу огрызки любви В контейнере одиночества. Нужно найти правильные мысли Как закрыть все мои дыры Через которые дует ветер. Ведь все мы живём Ради любви. Обожаем жизнь, Но истинные чудеса Бывают только в наших душах, Когда решето Всё ещё полно счастье... Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска

четвъртък, 16 юни 2016 г.

Нов брой на литературния годишник „Любослов“ – Чикаго, САЩ

Годишникът „Любослов“ излиза за четвърта поредна година в САЩ като издание на Съюза на българските писатели в САЩ и по света със седалище в Чикаго, Илинойс. Съставители на кн. IV/2015 г. са Ангел Колев и Георги Витанов Богат, корица – Василен Васевски (репродукция на картината „Есенно с птици“ от Александър Димитров). В своите 300 страници изданието представя творби от 35 български автори, живеещи и работещи в САЩ, Европа и България. Премиерата на годишника се състоя на 22 май 2016 г. в тържествената зала на храм „Св. Иван Рилски“ в Чикаго и беше посветена на Празника на българското слово, просвета и духовност. Георги Витанов Богат – председател на СБП в САЩ и по света, прочете своя предговор към изданието, слова произнесоха и Василен Васевски – художник, писател, секретар на Съюза, и писателя Добри Карабонев, отделни свои творби четоха Райна Недялкова и Добри Карабонев. В новия брой на „Любослов“ с поезия са представени: Аксиния Михайлова (София), Ангел Колев (София), Гриша Трифонов (In Memoriam), Дачо Господинов (Троян), Здравка Владова-Момчева (Лондон, Англия, с поезия и проза), Ивайло Балабанов (Свиленград), Илия Консулов (Чикаго, САЩ), Камелия Кондова (София), Кева Апостолова (София), Людмила Билярска (Индиана, САЩ), Николай Милчев (София), Николина Чонкова (Сливен), Първолета Маджарска (Перник), Райна Недялкова-Качулкова (Чикаго, САЩ), Рашел Леви (София), Стайка Должева (Пазарджик, с проза и поезия); проза от Васил Цончев (Финикс, Аризона, САЩ), Василен Васевски (Чикаго, САЩ), Виктор Хинов (Индианаполис, САЩ), Виолина Б. Иванова (Чикаго, САЩ), Владимир Шумелов (Велико Търново), Георги Витанов Богат (Чикаго, САЩ), Георги Ганев (Финикс, Аризона, САЩ), Георги Милев (София), Добри Карабонев (Чикаго, САЩ), Здравка Евтимова (Перник), Иван Тодоров (Чикаго, САЩ), Ина Иванова (Пловдив), Йото Пацов (София), Костадин Жеков (Чикаго, САЩ), Мая Петрушева (Уичита, Канзас, САЩ), Николай Гусев (София), Петко П. Дечевски (България), Саша Алберт Аврамов (Израел), Симеон Гаспаров (Чикаго, САЩ). Съюзът на българските писатели в САЩ и по света е основан в Чикаго, САЩ, през 2010 г., а първият алманах да Съюза излиза през 2012 г. със заглавие „Българско слово и багри от САЩ и света“ с подкрепата на Агенцията за българите в чужбина, и е посрещнат с изключителен интерес от читатели и критика. Последната книга на Съюза излиза и с частичното спомоществователство на г-н Ангел Колев. В своя кратък встъпителен анонс към годишника Георги Витанов Богат цитира думите на дядо си, пред които немеят всички красиви слова, които бихме прочели или изрекли за България. Той завършва така: „На питомна земя, питомни хора се раждат. Дебел снег зиме – дебел комат есен. А този комат на есен ражда и песен, и слово и дух силен и непокорен. Там де природата е кът, и хлеба е кът. И словото е кекаво, и човеците са кекави, и песните са кът.“… Какво повече от това мога да кажа аз?! Ням съм… Всъщност, с това, любезни читателю, искам да съобщя, че всичко написано в тоя сборник е от такива хора, от такава земя, с такова слово“. Владимир Шумелов http://www.razkazvachite.com/?p=3029

събота, 2 април 2016 г.

Първолета Георгиева Маджарска-Стойнева


http://almanach.bukvite.bg/author.php?id=37

 Първолета Георгиева Маджарска-Стойнева

 Е-майл: parvoleta_madjarska@abv.bg

 Facebook: https://www.facebook.com/parvoleta.madjarska?fref=ts

 Творческа биография|Библиография:

 Първолета МАДЖАРСКА e родена на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт – Дупница. Била е учител по изобразително изкуство в гр. Трън.
 Работила е като журналист в окръжния вестник “Димитровско знаме” и в общинския “Нов пернишки вестник”, “Перник експрес”, “Регион експрес”, “Зона Перник”. Била е кореспондент на в.“Струма”.
От 1997 г. е уредник в Художествена галерия, Перник.
 Автор на стихосбирките: “Ангел с ахилесова пета” /1997/, “Живей сега" /2001/, “Детето плаче като Бог” /2006/,“Ще се видим в Рая” /2008/, „Къде Икарите гнездят”/2014/, „Мадоната и птиците”/2015/ и основен съставител на антологиите: „Галерия към слънцето”/80 стихотворения и поеми за Перник/ и “Духът, който ни сродява” /2009/. Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете й са превеждани на английски, полски, сърбохърватски, украински и руски език.
 От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание "Културна палитра" за литература, изкуство и креативност.
 Награди от национални и международни литературни конкурси:
 • награда за принос към пернишката литература, изкуство и култура на Литературен салон и вестник „Пернишки будител” и на списание „Перник” 2005 г.
 • номинация от Първия НПК „Оше стихове за вечните неща”, Шивачево 2006;
 • поощрителна награда в Третия НПК „Нова Загора 2007";
 • първо, второ и трето място в НЛК “Ний всички сме деца на майката Земя” на НЧ “Христо Смирненски” София (първо 2009 и 2015, 2010, 2011);
• грамота и статуетка от сп. “Перник” за принос в развитието на пернишката култура и изкуство” (2005); • втора награда за цикъл стихове в VІІ национален конкурс за поезия “Пролет моя” на името на Никола Й. Вапцаров (2010, поощрение 2009, първа 2015);
 • първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2009), литературна награда на фондация “Спартак”(2006), награда за хайку (2010 и 2012); Награда на литературното списание „Ирин Пирин” за цикъл стихове (2013), • трета награда в Литературния конкурс “Златна Панега – моят живот и моята любов” (2008);
• трета награда в ІІІ Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков (2008), грамота (2007);
• трета награда в Националния литературен конкурс “България – болка и надежда”(2008);
• второ място в конкурса “Цани Гинчев и Никола Козлев”, Лясковец, (2008); • втора награда от Кулския поетичен панаир (2007);
 • трета награда в V Международен конкурс “Зора - Кюстендил 2008” ;
• трета награда в националния конкурс “Петко и Пенчо Славейкови”, Трявна (2008);
 • трето място за поезия в Националния литературен конкурс, посветен на 85- годишнината на НЧ ”Св. св. Кирил и Методий” (2007);
 • трета награда в поетичния конкурс “Море от вино” Поморие (2007);
• награда за успешно представяне в Третия национален конкурс за хумор и сатира „Кубрат-2009”;
• отличие в годишната класация на Ipernik.com “Личност и Събитие на годината”, категория Култура (2009);
 • втора награда в раздел поезия в Националния литературен конкурс, Добрич (2010);
 • втора награда и отличие в поетичния конкурс „Кула” (2009, 2010); • първо място в Националния поетичен конкурс “Жената- любима и майка”, Свиленград (2010);
 • трета награда в раздел поезия в НЛК „Син съм на земя прекрасна” на Славянското дружество в София (2010);
 • първа награда за поезия от първия НЛК в памет на Рада Казалийска на НЧ”Добри Чинтулов-1935” и Дамски литературен салон „Евгения Марс” (2011);
• награда в традиционния поетичен конкурс „Доброглед” 2011, Община Димово;
 • награда в Първия, Втория и Третия национален конкурс за учители творци (2009, 2010, 2011);
 • втора награда в Пети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” Кюстендил, 2011;
 • втора награда в първия национален конкурс за фото-хайга “Сезони”, организиран от Фотографско Общество – Варна, ЗИМА;
 • поощрение в раздел поезия в НЛК „Език свещен на нашите деди” на Славянското дружество в България (2011);
• втора награда в раздел поезия в Националния конкурс, посветен на Никола Вапцаров – патрон на НЧ”Никола Й. Вапцаров 1866”, Благоевград (2011);
 • награда за успешно представяне в Първия национален конкурс „Паметта на водата” Бяла (2011);
• трето място в конкурса „Поетични звуци” /2012/ на www.besedkata.com ; • награда в поетичния конкурс „Душата през сезони преминава” на Община Брезник (2012);
• първа награда за поезия в конкурса „125 г. от рождението на Петър Димков – Лечител и будител” (2012);
• второ място в Националния литературен конкурс за непубликувана детска поезия „Стоян Дринов” (2012);
• член на Съюза на независимите български писатели (2000);
• член на Движението на Световните поети (2010).

събота, 26 март 2016 г.

Париж сп. "Ревю периодик" Parvoleta MADJARSKA Мама не дочака пролетта







Париж

сп. "Ревю периодик"


Parvoleta MADJARSKA

Maman est partie avant le printemps.
Le silence blanc l’emporta.
La glace dehors dessinait des fleurs.
sur la fenêtre un nuage se pencha.

Je lui avais fait cadeau d’une martenitza,
sur sa main pâle je l’avais attachée.
Elle regarda le mur en silence -
était-elle pressée de rejoindre papa?

Lorsque lourdement le couvercle se ferma,
sous une couverture de fleurs elle fut cachée,
l’obscurité poussa ses racines ici...
Maman est partie avant le printemps.

Първолета МАДЖАРСКА

МАМА НЕ ДОЧАКА ПРОЛЕТТА

Мама не дочака пролетта.
Тишината бяла я отнесе.
Вън ледът рисуваше цветя.
Над стъклото облак се надвеси.
Мартеничка аз й подарих,
на ръката бледа я завързах.
Към стената тя погледна тихо
и към татко сякаш се забърза.
Щом капакът тежко се затвори
и я скриха с черга от цветя,
тъмнината пусна своя корен…
Мама не дочака пролетта.

петък, 11 март 2016 г.

БЪЛГАРИЯ 21 ВЕК Българска Интернет медия, базирана САЩ и електронна версия на изданията „Старт Чикаго” и „България 21 век”

http://www.bulgaria21.net/2016/03/poetry-parvoleta-madjarska/

Първолета Маджарска – стихове