четвъртък, 25 април 2019 г.
СЪДБАТА С БЯЛОТО И ЧЕРНОТО
СЪДБАТА С БЯЛОТО И ЧЕРНОТО
Съдбата с бялото и черното вретено ни преде,
дордето нишката ни изтънее и се скъса.
И носим във душите си един Христос,
и утре ще му вдигнем черква късно.
дордето нишката ни изтънее и се скъса.
И носим във душите си един Христос,
и утре ще му вдигнем черква късно.
Множат се фарисеи като троскот -
благословил е някой майките, без да поиска.
Държим се с нокти за живота косо.
Нагоре драпаме все по стъклата рисково.
благословил е някой майките, без да поиска.
Държим се с нокти за живота косо.
Нагоре драпаме все по стъклата рисково.
Гърмят в небето тъпани със палки остри,
светкавици играят гръмотевично хоро.
Премята вятър бели и кафяви мостри,
дорде притихне с дъх на свежо колендро.
светкавици играят гръмотевично хоро.
Премята вятър бели и кафяви мостри,
дорде притихне с дъх на свежо колендро.
Дордето на небето не изгрее с цялата си прелест
усмихнато и щедро слънце пъстро.
Днес носим във душите си един Христос
и утре ще му вдигнем черква късно.
усмихнато и щедро слънце пъстро.
Днес носим във душите си един Христос
и утре ще му вдигнем черква късно.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
НАДИГНА МЛЯКОТО КАПАКА.
Реката бяла плъзна в ниското.
Засвири парата и хвръкна,
и засвистя, и се разкиска.
Реката бяла плъзна в ниското.
Засвири парата и хвръкна,
и засвистя, и се разкиска.
Облажиха езици котките
и баба ми вароса чисто.
Христос възкресе, без да пита,
и във очите се разплиска.
и баба ми вароса чисто.
Христос възкресе, без да пита,
и във очите се разплиска.
ВЕЛИКДЕН Е
ВЕЛИКДЕН
Великден е.
И близките ми са на Тайната вечеря,
където Юда е предател на Исус Христос.
Похапват с апетит и пият вино.
Накрая си играят с шепа орехи -
търкалят по небето
златните черупки...
Великден е.
И небесата се разтварят.
И всички сме на прикадената трапеза.
Разломва питката
със пръсти Господ.
За всеки има
по едно земно парче.
САМОТНА НЯКАКВА ПОЛЯНА
САМОТНА НЯКАКВА ПОЛЯНА
Самотна някаква поляна
ме призовава в утринта.
Стените не лекуват рани.
Във клетка млъква песента.
ме призовава в утринта.
Стените не лекуват рани.
Във клетка млъква песента.
Самотно изворче ме вика
да пийна глътчица за лек.
Приятелите многолики
от скука хвърлят чифт и тек.
да пийна глътчица за лек.
Приятелите многолики
от скука хвърлят чифт и тек.
Сърце самотно, само питаш:
къде и кой, защо, кога?
Каква ли роля не опита.
Без грим и маска си сега.
къде и кой, защо, кога?
Каква ли роля не опита.
Без грим и маска си сега.
Не иска никой да приеме
това, което си в зори.
А ризата ти - като мене -
от слънцето ще изгори.
това, което си в зори.
А ризата ти - като мене -
от слънцето ще изгори.
Първолета Маджарска,
Перник
Перник
16.I. - 22.I.2019 г., с. 20
в. "Пенсионери"
сряда, 10 април 2019 г.
ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – БЕЛОЦВЕТНИ ВИШНИ
https://otvadkoritsite.wordpress.com/2019/04/05/parvoletamajarskabelocvetni/
ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – БЕЛОЦВЕТНИ ВИШНИ
Поезия от Първолета Маджарска в брой 15 на вестник „Отвъд кориците“.
Белоцветни вишни
Цъфтят ли, цъфтят белоцветните вишни…
На пейката – крехки деца,
напъпили, влюбени, чисти, възвишени
се гушкат, преплели телца.
На пейката – крехки деца,
напъпили, влюбени, чисти, възвишени
се гушкат, преплели телца.
Не могат във тъмното да се наситят,
целуват се страстно, в екстаз…
Цветята ухаещи вятърът сипе
и пролет над тях има власт.
целуват се страстно, в екстаз…
Цветята ухаещи вятърът сипе
и пролет над тях има власт.
Цъфтят ли, цъфтят белоцветните вишни…
На пейката – грохнали старци с бастуни.
С очи и усмивка докосват се свише,
в сърцето трепти романтичната струна.
На пейката – грохнали старци с бастуни.
С очи и усмивка докосват се свише,
в сърцето трепти романтичната струна.
Дървета цъфтят с цветове звездочели…
За радост, за обич на млади, на всички..
Сезонът наситен е с птичите трели
и ангели влюбени пак се боричкат –
За радост, за обич на млади, на всички..
Сезонът наситен е с птичите трели
и ангели влюбени пак се боричкат –
цъфтят, прецъфтяват им с ласки перата,
танцуват балет и летят полудели.
Днес ада и рая са тук, на земята.
Избухнали светят пак вишните бели.
танцуват балет и летят полудели.
Днес ада и рая са тук, на земята.
Избухнали светят пак вишните бели.
От виното опитай
Въжета сплитам с трите плитки на косите си.
Седни на масата до мен, от виното опитай,
от тялото Христово – хляба на душите ни…
Излита гарван с черна гарванова свита.
Седни на масата до мен, от виното опитай,
от тялото Христово – хляба на душите ни…
Излита гарван с черна гарванова свита.
Покълна семе дяволско във вещерска салата,
нарязани глави – глухарчета оплешивели.
Клонак дъждовен шиба с вятъра в лицата.
Кръжат врабчета, от градушка подивели.
нарязани глави – глухарчета оплешивели.
Клонак дъждовен шиба с вятъра в лицата.
Кръжат врабчета, от градушка подивели.
Душите искат в адски мрак да се разтворят,
с рой гладни вълци в сива глутница да вием.
Сълзите-кладенци да спрат да си говорят
и в кърпичка – жълтици живи – да ги скрием.
с рой гладни вълци в сива глутница да вием.
Сълзите-кладенци да спрат да си говорят
и в кърпичка – жълтици живи – да ги скрием.
Да ближем вечер гладни на звезди трохите
с подпален, грапав, дълъг, тъмносин език.
Ще стигнат ли за примка свята възлите на дните,
с опасен пламък подковани, с клечица кибрит.
с подпален, грапав, дълъг, тъмносин език.
Ще стигнат ли за примка свята възлите на дните,
с опасен пламък подковани, с клечица кибрит.
Ще стигне ли за примка ятото на висините.
Издигнат клуп на слънцето безспир кърви.
Каквото трябваше да пиеш, вече е изпито.
Останалото червей бавно ще го извърви.
Издигнат клуп на слънцето безспир кърви.
Каквото трябваше да пиеш, вече е изпито.
Останалото червей бавно ще го извърви.
Опитва се човек
Опитва се човек да спори с Бога,
да му обува старите обуща.
На дявол да прикрива двата рога
и вечер да се връща… Все е същият.
да му обува старите обуща.
На дявол да прикрива двата рога
и вечер да се връща… Все е същият.
Прокъсана е новата му дреха,
прошита от молци на пеперуди,
които сдъвкаха я без утеха.
И чувства се самотен и прокуден.
прошита от молци на пеперуди,
които сдъвкаха я без утеха.
И чувства се самотен и прокуден.
А сутрин става да строи вселени,
мостове към човеците да зида.
Не е глупак, не е и смахнат гений,
от мислите си времето изприда.
мостове към човеците да зида.
Не е глупак, не е и смахнат гений,
от мислите си времето изприда.
Вратата скърца със прогнили стави.
Прозореца затвори – да не духа.
Остава всичко да е вред отляво
и както казват – никак не му пука.
Прозореца затвори – да не духа.
Остава всичко да е вред отляво
и както казват – никак не му пука.
Превърна се в божествено разпятие.
И за кого Голготата измина.
Душицата смирена си изпати
и всички вкупом днес ще я заринат.
И за кого Голготата измина.
Душицата смирена си изпати
и всички вкупом днес ще я заринат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)