вторник, 10 септември 2019 г.

в."Уикенд", 7-13 септември 2019, бр.36

Снимка на Parvoleta Madjarska.
Снимка на Parvoleta Madjarska.
Снимка на Parvoleta Madjarska.
Снимка на Parvoleta Madjarska.
Снимка на Parvoleta Madjarska.
Снимка на Parvoleta Madjarska.

Спусна кепенци селото

Първолета Маджарска / ***

Спусна кепенци селото.
Гъста трева избуя с коси от коприва.
Точно време за вкусна чорбица.
Да си наскубят в престилките бабите.
Огън от съчки да стъкнат.
Тях копривата вече не жили,
дори жилите им подмладява.
Но ги няма, потънаха бабите.
Спусна кепенци селото.
Даже щъркели влюбени вече не идват
и гнездата високи замряха.
Само жаби кекерици в блатото царуват.
Цяло квакащо царство,
змийски гущеров рай.
Камък до камък – никнат каменни баби,
А в полите им гробни – коприва.
В друго каменно село,
за чорбица там долу,
за вечеря да си наберат…

неделя, 1 септември 2019 г.

Първолета Маджарска – От нула


https://otvadkoritsite.wordpress.com/2019/09/01/otnulata/?fbclid=IwAR0m95FomlFWCavWdg0h1Eum7fX36QYaT9ViFR3lzWA7a5LHFbO4Zvo7PnU



Първолета Маджарска – От нула


Нови стихове от Първолета Маджарска.
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Събраха  се на Тайната вечеря.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те бяха за живота ми отплата.
Навярно в рая много са щастливи.
Не ги боли, не хленчат от умора.
Танцуват като сенки-самодиви.
Безгрижни са с божествената вяра.
Събраха се на Тайната вечеря.
И пият елексира редом с Господ.
От всички болести ги е изцерил.
Не искат да се връщат. Нямат лодки.
Лодкарят е платен в една посока.
Жълтица живи слагат под езика –
да им платят и пътя към Пророка.
А с Юда аз съм лика и прилика.
А Юда-Аз се лутам още тука.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те днес са за живота ми отплата.
ОТ НУЛА
Сякаш викам смъртта
и с въже я притеглям.
С клупа от самота,
омотана във прежда.
Сякаш викам смъртта.
Мъртвите ме прегръщат.
Живите са в калта –
Бог ги меси, прецежда.
Прави ги на калъп
и оставя да съхнат.
На вселенския ръб
зида кула, отдъхва.
Вавилонска ли кула
или Ноев ковчег?
Господ почва от нула –
нова Ева и нов Човек.
ЧОВЕК СЕ РАЖДА
Човек се ражда днес, за да живее.
От този миг започва да умира.
Пълзи, расте, прегърбва се и тлее
и ляга във земята. Просто спира..
Той цял живот е мръзнал и гладувал,
душата му е гаснела на сянка.
И жив ли е? Нима е съществувал?
За хляба – страх, за близките. Ва банка.
Премазал го е влак – живот преминал,
на малка гара спрял да си  почине.
Прощавал се е с ближния – загинал,
избягал от мечтите през комина.
И търсил е свещта да драсне в мрака.
Човека да провиди, да проходи.
На клада  изгарял е с дъх на дракон.
По пътя  е останал само с Бога.
Човек се ражда, иска да живее,
но всеки ден смъртта чертае знаци.
Затуй, преди да легне, вика, пее
или пък плаче, че дошъл е здрачът.
Че всеки ден е бил борба за хляба.
Борба за обич, за да оцелее.
Прашинка божа, малък боабаб е –
пълзи, расте, прегърбва се и тлее.