четвъртък, 14 май 2020 г.
Аз нося щастието си във решето
ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА
Аз нося щастието си във решето
и чакам на брега на реката.
Когато бликне златната вода,
събуди ме!
Дано дойде по-скоро,
че ще пропилея живота си,
като все още спяща красавица.
Аз се блъскам по улиците
като изоставено куче
и търся огризки любов
в контейнерите на самотата.
Трябва да намеря точните думи,
способни да закърпят всички дупки,
през които прозира вятърът.
като изоставено куче
и търся огризки любов
в контейнерите на самотата.
Трябва да намеря точните думи,
способни да закърпят всички дупки,
през които прозира вятърът.
Нали всички живеем,
за да обичаме.
Обичаме, за да живеем,
или просто – все още живеем…
А истинските чудеса
стават само в душите ни,
когато решетото на щастието
е все още пълно…
за да обичаме.
Обичаме, за да живеем,
или просто – все още живеем…
А истинските чудеса
стават само в душите ни,
когато решетото на щастието
е все още пълно…
Абонамент за:
Публикации (Atom)