Първолета Маджарска / Видях Господ
Публикувано в: Поезия
– 26.03.2014Видях Господ
да огражда със облачни скели Вселената.
Изграждаше нов Рай
с дъждовни стени и светкавично осветление.
Чух дрезгавия вятър на неговия глас
да чупи седефените прозорци
пред прага на дъгата.
Събудих се в нозете на нощта.
Блестяха в тъмното златистите й катинари,
заключили нещастните души.
Разплаках се пред прага на нощта –
не виждах скъпите си хора
и те не искат още да ме виждат.
Да прочета до края трябва
книгата си на живота
със дълги думи, сложни изречения
и много нови редове…
И когато стигна върха на мъдростта,
ще трябва книгата си да затворя,
и в дни на самота и болка
децата ми добри да я прелистват.