МАМА НЕ ДОЧАКА ПРОЛЕТТА

МАМА НЕ ДОЧАКА ПРОЛЕТТА.

Тишината бяла я отнесе.

Вън ледът рисуваше цветя.

Над стъклото облак се надвеси.

Мартеничка аз й подарих,

на ръката бледа я завързах.

Към стената тя погледна тихо

и към татко сякаш се забърза.

Щом капакът тежко се затвори

и я скриха с черга от цветя,

тъмнината пусна своя корен…

Мама не дочака пролетта.

ПРИСЕДНАЛА КРАЙ МЛЕЧНИЯ ПЪТ

ПРИСЕДНАЛА КРАЙ МЛЕЧНИЯ ПЪТ,

мама чака да се върне татко,

целият накапан със звезди.

Боядисвал е със четка пак

тавана на небето.

Навярно Господ не може

без майстор

и го е назначил за постоянно.

Няма да се върне никога вече

да белоса старата ни къща,

да окоси ливадата

и портата да стегне.

Много рано си отиде татко.

Сега е в къщата си под тревата

и коренчето на билката дои,

за да направи лек за своите рани.

А мама мислеше,

че пак къртицата

е прегризала цветята във градината

и само буренът нахален се поклаща.

СЪБУДИ СЕ, БАБО! СЪБУДИ СЕ!

СЪБУДИ СЕ, БАБО! СЪБУДИ СЕ !

Запознай ме пак със билките, цветята,

с имената на дърветата и птиците.

Като Бог света ми назови.

Искам с детски взор да го открия,

да изминем старите пътеки

към нивята, църквата, дворовете,

и във къщата  да се  завърнем.

Да отворим бабината ракла

и  литаци, пафти да извадим,

скътани във кърпичка пендари…

Чергите отново да разстелем,

зелника със лука да замесим …

Да приседнем всичките ти внуци

и  да гълтаме като гъсоци,

а смехът ни да искри  въз Бога.

Събуди се, бабо! Събуди се !

Като Бог света ми сътвори,

а  в  неделята ще си починеш.

ОТ ДЪНОТО НА УЛИЦАТА НИ НАРЪФАНА

ОТ ДЪНОТО НА УЛИЦАТА НИ НАРЪФАНА

с  раздрънкана каруца вехтошарят иде.

Гласът му е пресипнал и обветрен, и разцъфнал,

а кончето едва нозете гладно сприда.

Аз тичам полозите да пребъркам бързо,

защото зная, че срещу едно яйце,

той вафличка ще ми даде, локум на клечка

или бонбони, шарено петле…

Изяла всичко лакомо, до трошка,

очаквам вечер баба да изсипе клетви и закани.

Защо не снасят пустите кокошки?

Ох, пипката! Ох, пипката дано ги хване!

БАБА МИ БУХНА МАЯТА

БАБА МИ БУХНА МАЯТА.

Ще има пак сецана баница.

Ще лети като птица във въздуха

и баба ще я приземява.

Ще разтяга дрипите й във всички посоки

и ще рисува върху нея

разтопени слънчеви кръгове.

Ще слага с лъжицата трошички сиренце,

оваляно в шепата на яйчен облак,

и после на змия ще я усуква.

Нажежена се задъхва фурната,

гладна за тесто, за подници със баници –

Огнена ламя, завързана за къщата.

Гайда рукна, пълна със живот,

че на баницата й е нужна гайда,

душата й наоколо да поразходи

и до небето да я извиси…

Слънцето отлепи мигли от стъклото –

избледня, изчезна, изпари се -

като сецаната, избуяла в спомените баница,

която баба ми въртеше и усукваше.


 http://www.palitrabg.net/35pm.htm

ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ

ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ.

Нощта е скрита под крилото му.

И мама в тъмното се взира.

Не спи.

Студено й е.

В тишината е заслушана.

Още е рано печката да пали

и съчките да чупи с нервни пръсти…

Ще постои във мрака

и с мъртвите ще си говори.

Във тези часове на дявола

те винаги я навестяват.

Не може да отиде да ги види

там, на гроба,

със кошница храна,

с бутилка вино,

защото са високо и далече.

Краката вече я не слушат,

бастуна все си губи

и вятърът пиян не я подкрепя.

Петелът още спи

и много е студено.

Ще стане мама

и ще драсне клечката кибрит,

Във тъмното към пътя ще се взира,

дордето слънцето със нокът розов

на малкия прозорец не почука.

ГОРЯ СИ СТАРИТЕ

ГОРЯ СИ СТАРИТЕ,

протрити до болка обувки

в огнището на двора.

Къщи като баби

са се надвесили наоколо,

клекнали

до беззъбието на тревата.

Политат черни птици

от шепата на огъня

и вият гнезда върху стряхата.

Дипля есенни листа,

нижа ги на остър вятър

и въртя шиша на пламъка.

Горя си старите,

протрити до болка обувки

и посипвам главата си

с пепел от пътища.