петък, 17 юли 2026 г.
Гости
Гости
Аз не познавам любовта. И двора.
От детството безкрайно е сърдита.
Откърмена съм от кръвта на хора –
прегърбени, и от живота свити.
Изнизват се години – диви котки,
подушили гнездото, малки птици.
Мечтите плуват в океан от лодки.
Високо е върхът. Два реда жици.
Изкачвам аз дървото на живота
и клоните се чупят като кости.
А на върха, в гнездото пърха ангел
и чака своите самотни гости.
Първолета МАДЖАРСКА, Перник
Абонамент за:
Публикации (Atom)