Гости

Гости Аз не познавам любовта. И двора. От детството безкрайно е сърдита. Откърмена съм от кръвта на хора – прегърбени, и от живота свити. Изнизват се години – диви котки, подушили гнездото, малки птици. Мечтите плуват в океан от лодки. Високо е върхът. Два реда жици. Изкачвам аз дървото на живота и клоните се чупят като кости. А на върха, в гнездото пърха ангел и чака своите самотни гости. Първолета МАДЖАРСКА, Перник