ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ.
Нощта е скрита под крилото му.
И мама в тъмното се взира.
Не спи.
Студено й е.
В тишината е заслушана.
Още е рано печката да пали
и съчките да чупи с нервни пръсти…
Ще постои във мрака
и с мъртвите ще си говори.
Във тези часове на дявола
те винаги я навестяват.
Не може да отиде да ги види
там, на гроба,
със кошница храна,
с бутилка вино,
защото са високо и далече.
Краката вече я не слушат,
бастуна все си губи
и вятърът пиян не я подкрепя.
Петелът още спи
и много е студено.
Ще стане мама
и ще драсне клечката кибрит,
Във тъмното към пътя ще се взира,
дордето слънцето със нокът розов
на малкия прозорец не почука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар