Във всяка тиха зимна лунна нощ,
пред полета на новата надежда,
небето пръска звездния си кош
и Божи син в един обор се ражда.
Душата се разтваря, дири чудо
във огъня, в подаръците скъпи.
Обхванати са хората от лудост.
Избистря се нощта, снегът се сипе.
Деца сурвакат с дряново дърво,
Наричат здраве, берекет… Играят.
И Бог се ражда – ражда се добро –
от любовта, която в нас разгаря.