ЛЕНИВА ЗМИЯ Е РЕКАТА




Ленива змия е реката през пладнето,
на сянка се крие днес сред пущинаците.
Върбите я мамят, от слънце окадени,
закрили небето със облачни знаци.


Ще хукнем в житата, открили пътечка,
със пръчка усойна и  камък в ръката,
усетили боси земята с петички,
ще сторим поклон на цветята от злато.


От мак ще направим мома с пелерина.
Лайкучка ще срещнем и росен синчец.
Върхът на дървото е гребнал от синьото.
Приспива гнездата  гласът на щурец.


На жабите  хорът тръстики люлее,
топуркат крачката на водните  кончета.
В мен детство нахлува, зад ъгъл се смее,
препуска на воля със дървено конче.