ПЕРВОЛЕТА МАДЖАРСКА Воскресенье (перевод с болгарского Стафидова В.М.)

http://www.liveinternet.ru/users/6024859/rubric/6072796/ ПЕРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:55 + в цитатник 168965_102060973204894_4660065_n (700x553, 48Kb) Петелът още спи Нощта е скрита под крилото му. И мама в тъмното се взира. Не спи. Студено й е. В тишината е заслушана. Още е рано печката да пали и съчките да чупи с нервни пръсти… Ще постои във мрака и с мъртвите ще си говори. Във тези часове на дявола те винаги я навестяват. Не може да отиде да ги види там, на гроба, със кошница храна, с бутилка вино, защото са високо и далече. Краката вече я не слушат, бастуна все си губи и вятърът пиян не я подкрепя. Петелът още спи и много е студено. Ще стане мама и ще драсне клечката кибрит, Във тъмното към пътя ще се взира, дордето слънцето със нокът розов на малкия прозорец не почука. (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Ещё петух наш не проснулся Ночь убаюкав под крылом И холод к маме потянулся Стуча в закрытое окно. Прохладно тихо и пристойно Но рано печь ещё топить Ломая ветки беспокойно Она стоит во мраке тёмном И с мертвецами говорит. Они придут на память ночью Её больную навестят Она их очень видеть хочет Придут, немного погостят Ей не дойти с вином в лукошке С закуской (брынзой и картошкой) К погосту путь на самый верх И трость пропала, как на грех И пьяный ветер во дворе. Ещё петух наш не проснулся И жизнь достала холодами Но встанет мама Возьмёт коробку, чиркнет спичкой И угол тёмный осветится Когда в окошко по привычке К ней утром солнце постучится. Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - ГОСПОДИ, НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:52 + в цитатник 6387 (383x353, 17Kb) Господи , не ми стига времето За никого и за нищо вече не ми стига. Захлупват ме думите като лавина, като отприщена речна дига. И заплитат ме лепкави паяци във интриги, във ъгли, в мрачини полудели и остава ми силица малка нищожна да изпъна гърба си, утрото да застеля. Да си открадна зрънце мъничко време, което все някога да ме разлисти. Господи, не ми стига времето да се прекръстя и да се пречистя. (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Боже мне не хватает времени Ни для кого, ни для чего его не хватает Думы лавиной текут и проблемами Дамбой речною мне путь преграждают. Липкие клоуны ввергают в интриги Мрачные, в угол загнать захотели Сил не хватает на эти вериги Спину расправить утром в постели. Мне бы украсть времени малость Каждый его урывает частицу Мне его Боже совсем не осталось Ни помолиться, ни перекреститься. Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - АЗ НОСЯ ЩАСТИЕТО СИ ВЪВ РЕШЕТО Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:44 + в цитатник 80-05-02-KRASI-4-2 (636x387, 40Kb) Аз нося щастието си във решето и чакам на брега на реката. Когато бликне златната вода, събуди ме! Дано дойде по-скоро, че ще пропилея живота си, като все още спяща красавица. Аз се блъскам по улиците като изоставено куче и търся огризки любов в контейнерите на самотата. Трябва да намеря точните думи, способни да закърпят всички дупки, през които прозира вятърът. Нали всички живеем, за да обичаме. Обичаме, за да живеем, или просто – все още живеем… А истинските чудеса стават само в душите ни, когато решетото на щастието е все още пълно… (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Я счастье своё ношу в решете И ожидаю на берегу реки Когда блеснёт золотая вода И разбудит меня! Пусть придёт поскорее Чтоб я не провела свою жизнь Как до сих пор спящей красавицей. Я слоняюсь по улицам, Как бездомный пёс И ищу огрызки любви В контейнере одиночества. Нужно найти правильные мысли Как закрыть все мои дыры Через которые дует ветер. Ведь все мы живём Ради любви. Обожаем жизнь, Но истинные чудеса Бывают только в наших душах, Когда решето Всё ещё полно счастье... Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска