Първолета Маджарска / Излизам от памучната утроба
Излизам от памучната утроба на чаршафа,
изхлузвам се като пола без цип,
която някой, без да иска, е настъпил.
Дращя по клетката, заключена отвътре.
Останах си без нокти и без перушина.
Разтягам тялото си като дъвка,
изхлузвам се като пола без цип,
която някой, без да иска, е настъпил.
Дращя по клетката, заключена отвътре.
Останах си без нокти и без перушина.
Разтягам тялото си като дъвка,
протягам се и сякаш леко
крилете си настройвам за летене.
Измивам снопчетата с мигли,
разрошвам ги набързо и косите също –
бухвам ги на кичури, бретони…
крилете си настройвам за летене.
Измивам снопчетата с мигли,
разрошвам ги набързо и косите също –
бухвам ги на кичури, бретони…
Превърна ли ръцете си в криле,
ще бъде лесно, ще хвърча на двора,
на птиците в гнездата ще се приземявам.
Яйцата може бързо да измътя.
И птиците ще уча да говорят,
за да ми кажат майка ми къде е,
какво си шепнат с тате горе,
там, в тъмното, на тайната вечеря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар