"ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС", стр. 7 © Първолета МАДЖАРСКА

"ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС", стр. 7 
file:///C:/Users/Gallery/Downloads/vestnik_203%20cveten.pdf

Първолета МАДЖАРСКА

СКУКА

Острият бръснач на снегояда,
подравнил е четината кална.
Ланска преспа днес е още млада
лапи заешки с уши овални.

Събота е, ангелите чистят
и небесния престол на Бога.
Тупат халищата му разнищени,
литват прашни дяволи двуроги.

Скреж по горските треви искри,
по мустаците на дървесата.
Гръм разцепва покрив на трески,
луди от балконите се мятат.

Острият бръснач на снегояда,
подравнил е четината кална.
Събота е, никне стара вада,
плуват в нея облаци банални.


КРАДЦИ

В селото е манастирско тихо.
Портите пребраждат чер воал.
Прозорците с гледци са на слепци.
И все по-често кучетата лаят
дошлите блудни синове като крадци.


СТЪЛБАТА НА ДЪЖДА

Стълбата на дъжда,
спусната от терасата на Бога,
се е оплела на перилата.
Гледах нагоре, за да я оправя,
но попаднах в мрежите й,
в люлка от слънчево злато.


ТЕЧЕ РЕКА

Тече река.
Хлъзгавата й змийска кожа
пълзи между храстите
и не се връща.
По гърбицата й
полепват клони и листи,
плуващи по гръб,
надолу по течението.
И чувам тропота на водни кончета.
Табор от кончета
препускат по вълните
и гривите им се ветреят,
понесли на крилете светлина...

Тече река между храстите
и не се връща.

САМОТНА НЯКАКВА ПОЛЯНА 

Самотна някаква поляна
ме призовава в утринта.
Стените не лекуват рани.
Във клетка млъква песента.

Самотно изворче ме вика
да пийна глътчица за лек.
Приятелите многолики
от скука хвърлят чифт и тек.

Сърце самотно, само питаш:
къде и кой, защо, кога?
Каква ли роля не опита.
Без грим и маска си сега.

Не иска никой да приеме
това, което си в зори.
А ризата ти – като мене –
от слънцето ще изгори.

ВСЕ ОЩЕ ДЪРВЕНИТЕ СТЪЛБОВЕ

Все още дървените стълбове
подпират къщата.
Подхванат ли я дървоядите,
на прах ще стане
и само стълбите – протрити и оръфани,
ще лъснат голо във дълбоки рани.

В най-лютото на зимата опасна
брадата на чешмичката в двора
ще се слее с локвата.
Висулки ще се мръщат бясно
на слънчевите ласки,
ще се стопят,
сълзливо ококорени.
Ръцете на лозата
ще разпънат вледелени пръсти,
преплели клони, за да се затоплят.
С усуканите върху корените
змийски ветрове чевръсти,
до пролетта ще хвърлят котва.