Да обърна душата си трябва,
за да бъда щастлива.
Да погледна наопаки всичко
в мен солено и диво.
Да живея така, както искам,
а не, както мога.
Да започвам нещата със радост,
а не със тревога.
Да обърна душата си трябва,
Бог дори да се мръщи.
И децата на рамо да грабна –
да избягам от къщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар