събота, 3 февруари 2018 г.

Първолета Маджарска Литературен мегдан Захарен памук

http://www.nabore.bg/statia/zaharen-pamuk-3018-33

Първолета Маджарска

Литературен мегдан

Захарен памук

На ъгъла на облачната маса

продава баба захарен памук.

Лимецът – божий хляб - е в мене втасал

и чакам да прегърна своя внук.

Да му откъсна стръкче стихове,

такива с три цветенца свежи само.

Когато като Бог в света реве,

в игри и смях да скрия всяка драма.

На ъгъла на облачната маса

продава баба захарен памук.

Това е мойта баба – тя сколаса

да ни отгледа с труд, със хляб и лук.

Земята днес не спира да ни дърпа,

пътеки ни посочва, висини.

Ветрее се там бабината кърпа -

крило на ангел пази ни и бди.

И да му капнеш своята умора

И да му капнеш своята умора

днес на напечения змийски камък.

Човек да дойде – да си поговориш.

По пътя да намериш силно рамо.

И да му капнеш своята умора.

И той като свещеник да те слуша.

Да стигнеш висини. Да се пребориш.

В морето до колене и до суша.

И да му капнеш своята умора.

Когато паднеш, пак да се изправиш.

Човек по пътя среща се със хора.

И очертава своите държави.

Идва зима

Ръце целува вятър на върбата,

реката мие, гали й нозете.

Достатъчно е клони да разклати,

в небето златно слънце ще засвети.

Стърнища пали есенният вятър,

вършее с яд сред пустите полета.

На голи клони птиците ще кацат.

Гнездата им на пролет ще засветят.

Пристига зима и върби-сираци

отново зъби ледени ще тракат.

Ще погне скреж пътеки и шубраци.

И вятър леден ще смете листака.

Вихрушка снежна пак ще ги излъже,

върбите-булки бавно ще пристанат.

Мъглата скрежа речен ще изтърже.

Хорото ще е дълго. Ще се хвана.

Започвам да си мисля

Започвам да си мисля

как след сто години,

на някоя алея в парка ще се срещнем

и двамата в ръце със внуци.

Бастуните ще се докосват закачливо.

Ти сигурно ще бъдеш със мустаци.

Ще ги засучеш и ще се усмихнеш.

А аз ще спретна старческия кок суетно,

в желанието си пак да се харесам.

А внуците дали ще разберат,

че срещата ни тук не е случайна,

че цели сто години сме се търсили.

Неписани закони са ни следвали

със точки и морални алинеи.

Така ще бъде, знам, да, знам, навярно,

но чак след сто по сто, по сто години,

на някоя закътана алея в парка.

Сега е време ти да си отидеш.

Еднаквите заряди се отблъскват.

Първолета МАДЖАРСКА, Перник

четвъртък, 11 януари 2018 г.

Първолета Маджарска / И Бог се ражда

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/01/2018/

Първолета Маджарска / И Бог се ражда

ОТ

GISSEN

– 12.01.2018ПУБЛИКУВАНО В: ПОЕЗИЯ

Във всяка тиха зимна лунна нощ,
пред полета на новата надежда,
небето пръска звездния си кош
и Божи син в един обор се ражда.

Душата се разтваря, дири чудо
във огъня, в подаръците скъпи.
Обхванати са хората от лудост.
Избистря се нощта, снегът се сипе.

Деца сурвакат с дряново дърво,
Наричат здраве, берекет… Играят.
И Бог се ражда – ражда се добро –
от любовта, която в нас разгаря.

понеделник, 27 ноември 2017 г.

ТЕФТЕР 1975

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Първолета Маджарска / Коловозите на влака

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/10/2017/

Първолета Маджарска / Коловозите на влака

ОТ

GISSEN

– 24.10.2017ПУБЛИКУВАНО В: ПОЕЗИЯ

Коловозите на влака
водят към небето.
Локомотивът е със черната качулка
и по релсите светкавично приижда.
От устата му излиза змейски пламък…

Защо ли в тъмното се е разбързал.
Маршрутът му е ясен без семафор.
Дори да искам, никъде не мога да избягам.
Не съм приготвила за никъде багажа.
И искам още изгреви и залези
щастлива да посрещам на земята.
И в чекмеджето малко да събирам
различни семенца, мъниста, злато,
за да си купя входния билет за Рая.

Коловозите на влака водят към небето.
Перонът среща и изпраща на земята
забързали се неизвестни пътници –
с билет за Рая,
и с билет за Ада.

Facebook Twitter Google+Сподели

вторник, 31 октомври 2017 г.

Наградени автори, участници в литературен конкурс „ЗАВЕТИТЕ НА АПОСТОЛА И СЛАВЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ ”

СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

София, ул. „Славянска”- 6, тел. 02/988 27 06

e-mail:slavsociety@ abv.bg

Наградени автори, участници

в литературен конкурс „ЗАВЕТИТЕ НА АПОСТОЛА

И СЛАВЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ ”

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА

1.Христина Борисова

ПЪРВА НАГРАДА –РАЗДЕЛ ПОЕЗИЯ

1.Анна Каменова

2.Рамела Бохосян-Стоянова

ВТОРА НАГРАДА –РАЗДЕЛ ПОЕЗИЯ

1.Блажка Илиева

2.Снежана Стоянова

3.Светлин Трендафилов

4.Първолета Маджарска

ТРЕТА НАГРАДА - РАЗДЕЛ ПОЕЗИЯ

1.Симона Илиева

2.Илия Ризов

3.Ани-Стайкова Иванова

ПООЩРЕНИЯ –РАЗДЕЛ ПОЕЗИЯ

1.Мария Иванова

2.Дара Димова

3.Галина Костова

4.Живодар Душков

5.Радка Илчева

6.Магдалена Шумарова

7.Рамона Шарбан

8.Камелия Каман

ПЪРВА НАГРАДА-ЕСЕ

1.Петър Костурков

2.Станислава Стефанова

ВТОРА НАГРАДА-ЕСЕ

1.Георги Раленков

ТРЕТА НАГРАДА-ЕСЕ

1.Иванина Воденичарова

ПООЩРЕНИЕ – ЕСЕ

1.Ивана Каменова

2.Георгия Кинева

3.Виолета Михова

4.Мария Златева

ПЪРВА НАГРАДА-РАЗКАЗ

1.Галина Костова

ВТОРА НАГРАДА-РАЗКАЗ

1.Юлий Йорданов

2.Радка Видьова

ПООЩРЕНИЕ –РАЗКАЗ

1.Виктория Димова

Приключи литературния конкурс "Заветите на Апостола и славянските ценности" , посветен на 180 години от рождението на Васил Левски и Деня на народните будители - Първи ноември
На всички участници благодарим за участието и пожелаваме нови литературни вдъхновения.
Наградите и грамотите ще бъдат връчени на 8.11.2017г. от 17,30ч. в Салона на Славянско дружество в България-ул."Славянска" №6

Славянско дружество в България

Крум Лазаров - Главен секретар

+3592/9882706

сряда, 20 септември 2017 г.

Първолета Маджарска / Дървета – скитници

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%E2%80%93-%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/09/2017/

Първолета Маджарска / Дървета – скитници

ОТ

RUSLAN

– 20.09.2017ПУБЛИКУВАНО В: ПОЕЗИЯ

Дървета – скитници
пияни се клатушкат
с дъждовни чаши във ръце.
Луната мие лицето си в реката.
Пръстите й се издължават,
сякаш свирят Лунната соната
по клавишите на вълните.
Мълниите режат с острата си ножица
небесната басма
за рокли на синчеца.
Слепи дъждове
се държат за комините,
за да не се изгубят в мъглата.

Нозете на скитника са боси,
като на пророк,
с лице на Арлекин.
Душата му събира спомени
срещу дребни монети
и пълни дъждовната чаша.