вторник, 10 септември 2019 г.
сряда, 4 септември 2019 г.
неделя, 1 септември 2019 г.
Първолета Маджарска – От нула
https://otvadkoritsite.wordpress.com/2019/09/01/otnulata/?fbclid=IwAR0m95FomlFWCavWdg0h1Eum7fX36QYaT9ViFR3lzWA7a5LHFbO4Zvo7PnU
Първолета Маджарска – От нула
Нови стихове от Първолета Маджарска.
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Събраха се на Тайната вечеря.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те бяха за живота ми отплата.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те бяха за живота ми отплата.
Навярно в рая много са щастливи.
Не ги боли, не хленчат от умора.
Танцуват като сенки-самодиви.
Безгрижни са с божествената вяра.
Не ги боли, не хленчат от умора.
Танцуват като сенки-самодиви.
Безгрижни са с божествената вяра.
Събраха се на Тайната вечеря.
И пият елексира редом с Господ.
От всички болести ги е изцерил.
Не искат да се връщат. Нямат лодки.
И пият елексира редом с Господ.
От всички болести ги е изцерил.
Не искат да се връщат. Нямат лодки.
Лодкарят е платен в една посока.
Жълтица живи слагат под езика –
да им платят и пътя към Пророка.
А с Юда аз съм лика и прилика.
Жълтица живи слагат под езика –
да им платят и пътя към Пророка.
А с Юда аз съм лика и прилика.
А Юда-Аз се лутам още тука.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те днес са за живота ми отплата.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те днес са за живота ми отплата.
ОТ НУЛА
Сякаш викам смъртта
и с въже я притеглям.
С клупа от самота,
омотана във прежда.
и с въже я притеглям.
С клупа от самота,
омотана във прежда.
Сякаш викам смъртта.
Мъртвите ме прегръщат.
Живите са в калта –
Бог ги меси, прецежда.
Мъртвите ме прегръщат.
Живите са в калта –
Бог ги меси, прецежда.
Прави ги на калъп
и оставя да съхнат.
На вселенския ръб
зида кула, отдъхва.
и оставя да съхнат.
На вселенския ръб
зида кула, отдъхва.
Вавилонска ли кула
или Ноев ковчег?
Господ почва от нула –
нова Ева и нов Човек.
или Ноев ковчег?
Господ почва от нула –
нова Ева и нов Човек.
ЧОВЕК СЕ РАЖДА
Човек се ражда днес, за да живее.
От този миг започва да умира.
Пълзи, расте, прегърбва се и тлее
и ляга във земята. Просто спира..
От този миг започва да умира.
Пълзи, расте, прегърбва се и тлее
и ляга във земята. Просто спира..
Той цял живот е мръзнал и гладувал,
душата му е гаснела на сянка.
И жив ли е? Нима е съществувал?
За хляба – страх, за близките. Ва банка.
душата му е гаснела на сянка.
И жив ли е? Нима е съществувал?
За хляба – страх, за близките. Ва банка.
Премазал го е влак – живот преминал,
на малка гара спрял да си почине.
Прощавал се е с ближния – загинал,
избягал от мечтите през комина.
на малка гара спрял да си почине.
Прощавал се е с ближния – загинал,
избягал от мечтите през комина.
И търсил е свещта да драсне в мрака.
Човека да провиди, да проходи.
На клада изгарял е с дъх на дракон.
По пътя е останал само с Бога.
Човека да провиди, да проходи.
На клада изгарял е с дъх на дракон.
По пътя е останал само с Бога.
Човек се ражда, иска да живее,
но всеки ден смъртта чертае знаци.
Затуй, преди да легне, вика, пее
или пък плаче, че дошъл е здрачът.
но всеки ден смъртта чертае знаци.
Затуй, преди да легне, вика, пее
или пък плаче, че дошъл е здрачът.
Че всеки ден е бил борба за хляба.
Борба за обич, за да оцелее.
Прашинка божа, малък боабаб е –
пълзи, расте, прегърбва се и тлее.
Борба за обич, за да оцелее.
Прашинка божа, малък боабаб е –
пълзи, расте, прегърбва се и тлее.
сряда, 17 юли 2019 г.
понеделник, 15 юли 2019 г.
четвъртък, 20 юни 2019 г.
Нов брой на списание "Пламък" - бр.3, 2019
Излезе брой 3 на списанието за литература, изкуство и публицистика "Пламък". Поредната годишнина от гибелта на Ботев отбелязва изданието със стихове на големия поет, както и със спомени на Никола Обретенов за Ботевата смърт. В алманаха читателите могат да се срещнат с поезията на Андрей Андреев, Деньо Денев, Анджела Димчева, Първолета Маджарска, Силвия Стефанова, Ирина Александрова, както и с прозата на Елена Христова, Димитър Златев, Иван Бързаков, Надя Михайлова, Теодор Христов, Здравка Евтимова, с есеистичните откровения на Йордан Калайков. Спомени за "прощалния дебют на Петя Дубарова" разказва Георги Константинов, а за Ангел Каралийчев си спомня Найден Вълчев. Не е забравено и "внезапното поколение" чрез творбите на Александра Ивойлова, Антон Генев, Кристина Добрева-Станкова, Антон Чикаджиев, Георги Джалев. Лалка Павлова анализира поемата "Два портрета" от Лиляна Стефанова. В списанието има и критика на Златимир Коларов, Людмила Гуркова и Ангелина Бакалова. Броят е богато илюстриран с репродукции от художествената колекция "Манасиеви".
Абонамент за:
Публикации (Atom)