ДЕТЕТО ИСКАШЕ ДА СИ ОТКЪСНЕ НЕБЕ.
Да докосне короната на дървото.
Протягаше ръчички все нагоре
и гледаше приседналата баба
със ей, такива умоляващи очи.
Една жена – добра и непозната,
която там наблизичко минаваше,
го вдигна с едрите си възлести ръце
и то разцъфна в слънчева усмивка.
Откъсна си листенце от дървото
и в шадравана нежно го положи –
нанякъде -
като мечта щастлива -
в откъснато небе
да полети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар