СНИШИХ СЕ ОТ СЪЛЗИТЕ НА ЕДНО ДЕТЕ

СНИШИХ СЕ ОТ СЪЛЗИТЕ НА ЕДНО ДЕТЕ.

Погледнах в обидата на очите му.

Изравних се с неговия ръст

и като него се почувствах безпомощна,

наранена и самотна.

Това дете плачеше като ангел.

Държеше прашната топка в ръце,

като захвърленото в хаоса земно кълбо.

и плачеше като ангел,

който не си е изпил млякото

на спирката на Млечния път.

Сигурно

някой малък дявол му е разлял чашата

и сега сълзите му рисуват браздулици

по зачервените от залеза бузи.

Аз се снижих и сниших

до сълзите на това непознато

и позабравено в мен дете.

Направих му смешна физиономия

и то прихна в лъчезарен смях

като малък вселенски Бог,

който държеше в ръцете си

прашното земно кълбо.