Поетесата Първолета Маджарска посвети стихотворение на кукерите. Дни преди традиционния Международен фестивала на маскарадните игри „Сурва 2012″ тя описа своето усещане за уникалния древен обичай, който в пернишко е в основата на един от най-популярните празници. Първолета Маджарска е носителка на множество награди от национални поетични конкурси. Автор е на няколко стихосбирки, сред които „Ангел с ахилесова пета“ (1997), „Живей сега“ (2001), „Детето плаче като Бог“ (2006), „Ще се видим в Рая“ (2008) и основен съставител на антологиите „Галерия към слънцето“ (80 стихотворения и поеми за Перник) и „Духът, който ни сродява“ (2009). Ето и новото й стихотворение:
ПЕРНИШКИ КУКЕРИ
ВЯТЪРЪТ КРАЙ ТИХА СТРУМА,
сгушен сред руините на Кракра,
нашепва легенди и митове.
Прелиства с нестихваща гордост
древното и героично минало
на Перник –
нашия роден град.
А всемогъщият бог Перун -
с руно от облак и остен от светкавици,
сякаш нанизва миньорските лампи,
като пуканки на граовска сурвакница.
А ние -
днешните и бъдещи чеда на Голо бърдо,
ще носим тежките, от черно злато, маски,
като достолепни пернишки кукери.
Ще гоним злото с медените хлопатари
и ще пристъпваме в хорото на живота си
с души на птици и чудовища.
сгушен сред руините на Кракра,
нашепва легенди и митове.
Прелиства с нестихваща гордост
древното и героично минало
на Перник –
нашия роден град.
А всемогъщият бог Перун -
с руно от облак и остен от светкавици,
сякаш нанизва миньорските лампи,
като пуканки на граовска сурвакница.
А ние -
днешните и бъдещи чеда на Голо бърдо,
ще носим тежките, от черно злато, маски,
като достолепни пернишки кукери.
Ще гоним злото с медените хлопатари
и ще пристъпваме в хорото на живота си
с души на птици и чудовища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар