ЧЕРВЕНАТА КОСА НА КЪЩАТА

Червената коса на къщата
е отметната наляво.
Стои като мигла
над окото на прозореца
и прави сянка.
Мъжът на прага
се е облегнал на чашата.
Отпива бавно по глътка
и се взира в себе си.
Пенливият език на вината
го опиянява и смалява
до стъпките на мравката.
Сам е в бащината си къща.
Единствено кучето се умилква
в нозете му,
върти палаво опашка
и чака залък.
Мъжът пресява късия си ден,
а идва люта и безхлебна зима.
Отпива глътка пак
и се обляга на чашата,
празна като размитото око
на луната.

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BD/