понеделник, 20 февруари 2012 г.

Какво любов е, дявол да го вземе?

КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ?
Измислил я е някой първобитен луд.
А ние – папагалите – гърла дереме:
„Обичам те! Родени сме един за друг!"
Затваряме очи и хоп! – във пропаст.
Трошиме кости, махаме с ръка.
Сърцето скърца разглобено, хлопа.
Бучи в нас най-поройната река.
Какво любов е и кого да питам?
Момичето със плитките, момчето
с войнишко кепе, младата съпруга,
там, чичкото оплешивял, с бомбето,
или онази, в бара нощен, с другия...
Сърце, а ти защо мълчиш, кажи ми?
Кога със нея ще ме запознаеш?
Но не с екранната и книжна – жива
да бъде тази фея, най-накрая.
Да ми изпие мозъка, да мога
и аз като света да полудея.
Любов, а ти не си ли само мода,
а всеки днес по модата живее...

Няма коментари:

Публикуване на коментар