БАЩА МИ СЕ ПРЕСЕЛИ ПРИ ЗВЕЗДИТЕ

Баща ми се пресели при звездите.

Надува бузите на ярето

и свири радомирска ръченица.

И ситнят сръчно те, размахват кърпа,

приклякват и очите им подскачат –

звездите ситнят радомирска ръченица.

Когато пръстите се уморят

и гайдата е смачкала търбуха,

той вдига тост със греяна ракия

и въздухът се пълни с звън на чаши…



Баща ми зида къщи до небето.

На покрива развява бяла риза –

крилете й политат все нагоре

и толкова е волно на душата,

че в костите ти няма грам умора.



Баща ми вече не държи мистрия.

И гайдата издърпа последния му дъх.

Сега подскача със единия си крак

своята ситна радомирска ръченица

от звезда на звезда,

от звезда на звезда…



http://knigolubie.blog.bg/izkustvo/2013/08/13/pyrvoleta-madjarska-stihove.1139063