http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/10/2015/

Първолета Маджарска / Все още дървени стълбове

ОТ

GISSEN

 – 23.10.2015ПУБЛИКУВАНО В: ПОЕЗИЯ

Все още дървените стълбове подпират къщата.
Подхванат ли я дървоядите, на прах ще стане
и само стълбите – протрити и оръфани,
ще лъснат голо – пръснати дълбоки, сини рани.

В най-лютото на зимата свадлива, многолика
чешмяната брада ще глътне локвите във двора.
Висулки ще се мръщат в дъното на игленика
на слънчевите ласки, сълзливо ококорени.

Ръцете на лозата – куп таралежи с ледни пръсти,
преплели клони-паяжина, за да се затоплят.
Усукват корените змийски ветрове чевръсти,
до пролетта ще хвърлят океанска котва.

Все още дървените стълбове подпират къщата.
Духът на дядо е вграден във всяка тухла.
Вселила се е баба в корените на огнището.
Дорде са там – не може никога домът да рухне.