Литературен мегдан
Не стъпвам на земята
Събудих се. Забравих, че земята ни е кръгла.
Усещам я, когато свят в главата ми се вие.
И често ходя по водата – в окото с мигла.
И често въздуха обхождам и изригвам.
Не стъпвам на земята и коленете се не сгъват.
Небесната ми мисия е да живея сто живота.
Да бъда като котките, щурците и пъстървите...
И като птиците, които днес царуват в небосвода.
През девет планини, морета търся брод,
Сменям обувки, параходи, самолети...
И сала вързах на брега, закотвих втория живот.
По пясъка златист ще стъпвам, ще ходя по водата.
Ателието весело
Ателието весело на стария художник,
под капандурата висока на небето,
припомня пиршества,
безбожници брадати,
загърбили света и битието.
Рисува с бяс.
С картините изтръгва
безсмъртие на дарбата в аванс.
И нещо хъшовско се дипли с виното.
Поредна муза се върти във транс.
Какво му трябва днес на стария художник–
ръката да го слуша, рамки и платно,
бои, фирниз и малко терпентин.
Галерия, откупки, крехка слава.
Ателие, високо под небето,
със капандура на един таван,
в която сутрин слънцето изгрява.
Какво ли може той
да иска още от живота?
Държи му Бог ръката,
като на блуден син,
като на негов син богоизбран,
създал нов свят в ателието.
Небето
Небето - обърната халба огромна със бира –
пороят се пенеше луд, урочасваше дяволи.
Пияни хлапаци се кискаха, джопаха боси във вира -
от двете страни, под носа им, цъфтяха мустаци.
Пороят замята се, свлече на сляпо пенливи чорапи.
И пясък, и кал се загърчиха – пръснати, вир изподрани.
Реката, приклекнала в пяната, мие нозете си сляпо -
потичат във близките ниви премътните вади.
Небето – продънено беше и нямаше спирка,
а старата бъчва с разхлабени обръчи вдигаше гири.
На покрива Господ се киска - щастлив и объркан -
обърнал е халба огромна с божествена бира.
Посети стъпки
Посети стъпки – семена в земята.
Снага превита – незатворен кръг.
За всеки смъртен – хляб върху софрата.
Изприда делника си със чекръг.
Главата – пита слънчоглед,
клони към залез.
Врабците-спомени
ще изкълвят днес
семките.
Нощта на камъка ще сложи нарез.
И под пръстта
ще продължат седенките.
По пъстра черга
По пъстра черга
баба си отиде от света,
изтъкала последната шарка.
Не можа да стигне сто лета,
макар че беше като богомолка.
На литака сърмените нишки
приличат ми на букви от писмо.
Навярно някой на небето пише
легенди от кенарено везмо.
И аз разчитам ги с очите, зачервени
от взиране във черга пъстра,
с която баба си отиде от света –
преблага, горда и чевръста.
Ножицата на лястовицата
Ножицата на лястовицата
сряза погледа му.
Съдра се коприната на небето по шевовете.
Дядо Господ се убоде на вретеното на светкавица
и заспа стогодишен сън.
Той има друга представа за времето.
Сега,
колкото и да трещи небесната му колесница,
колкото и да препускат бясно
подплашените гривести облаци,
той няма да се събуди.
Най-много да си поглади брадата
и засуче мустака,
сънувайки някоя палава красавица…
Ножицата на лястовицата
скрои небесната му риза.
Утре Дядо Господ ще се събуди
и ще я метне пътьом върху раменете си,
прозявайки се щедро срещу къщите
от източната им страна.
Първолета МАДЖАРСКА
Няма коментари:
Публикуване на коментар