https://otvadkoritsite.wordpress.com/2019/04/05/parvoletamajarskabelocvetni/
ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – БЕЛОЦВЕТНИ ВИШНИ
Поезия от Първолета Маджарска в брой 15 на вестник „Отвъд кориците“.
Белоцветни вишни
Цъфтят ли, цъфтят белоцветните вишни…
На пейката – крехки деца,
напъпили, влюбени, чисти, възвишени
се гушкат, преплели телца.
На пейката – крехки деца,
напъпили, влюбени, чисти, възвишени
се гушкат, преплели телца.
Не могат във тъмното да се наситят,
целуват се страстно, в екстаз…
Цветята ухаещи вятърът сипе
и пролет над тях има власт.
целуват се страстно, в екстаз…
Цветята ухаещи вятърът сипе
и пролет над тях има власт.
Цъфтят ли, цъфтят белоцветните вишни…
На пейката – грохнали старци с бастуни.
С очи и усмивка докосват се свише,
в сърцето трепти романтичната струна.
На пейката – грохнали старци с бастуни.
С очи и усмивка докосват се свише,
в сърцето трепти романтичната струна.
Дървета цъфтят с цветове звездочели…
За радост, за обич на млади, на всички..
Сезонът наситен е с птичите трели
и ангели влюбени пак се боричкат –
За радост, за обич на млади, на всички..
Сезонът наситен е с птичите трели
и ангели влюбени пак се боричкат –
цъфтят, прецъфтяват им с ласки перата,
танцуват балет и летят полудели.
Днес ада и рая са тук, на земята.
Избухнали светят пак вишните бели.
танцуват балет и летят полудели.
Днес ада и рая са тук, на земята.
Избухнали светят пак вишните бели.
От виното опитай
Въжета сплитам с трите плитки на косите си.
Седни на масата до мен, от виното опитай,
от тялото Христово – хляба на душите ни…
Излита гарван с черна гарванова свита.
Седни на масата до мен, от виното опитай,
от тялото Христово – хляба на душите ни…
Излита гарван с черна гарванова свита.
Покълна семе дяволско във вещерска салата,
нарязани глави – глухарчета оплешивели.
Клонак дъждовен шиба с вятъра в лицата.
Кръжат врабчета, от градушка подивели.
нарязани глави – глухарчета оплешивели.
Клонак дъждовен шиба с вятъра в лицата.
Кръжат врабчета, от градушка подивели.
Душите искат в адски мрак да се разтворят,
с рой гладни вълци в сива глутница да вием.
Сълзите-кладенци да спрат да си говорят
и в кърпичка – жълтици живи – да ги скрием.
с рой гладни вълци в сива глутница да вием.
Сълзите-кладенци да спрат да си говорят
и в кърпичка – жълтици живи – да ги скрием.
Да ближем вечер гладни на звезди трохите
с подпален, грапав, дълъг, тъмносин език.
Ще стигнат ли за примка свята възлите на дните,
с опасен пламък подковани, с клечица кибрит.
с подпален, грапав, дълъг, тъмносин език.
Ще стигнат ли за примка свята възлите на дните,
с опасен пламък подковани, с клечица кибрит.
Ще стигне ли за примка ятото на висините.
Издигнат клуп на слънцето безспир кърви.
Каквото трябваше да пиеш, вече е изпито.
Останалото червей бавно ще го извърви.
Издигнат клуп на слънцето безспир кърви.
Каквото трябваше да пиеш, вече е изпито.
Останалото червей бавно ще го извърви.
Опитва се човек
Опитва се човек да спори с Бога,
да му обува старите обуща.
На дявол да прикрива двата рога
и вечер да се връща… Все е същият.
да му обува старите обуща.
На дявол да прикрива двата рога
и вечер да се връща… Все е същият.
Прокъсана е новата му дреха,
прошита от молци на пеперуди,
които сдъвкаха я без утеха.
И чувства се самотен и прокуден.
прошита от молци на пеперуди,
които сдъвкаха я без утеха.
И чувства се самотен и прокуден.
А сутрин става да строи вселени,
мостове към човеците да зида.
Не е глупак, не е и смахнат гений,
от мислите си времето изприда.
мостове към човеците да зида.
Не е глупак, не е и смахнат гений,
от мислите си времето изприда.
Вратата скърца със прогнили стави.
Прозореца затвори – да не духа.
Остава всичко да е вред отляво
и както казват – никак не му пука.
Прозореца затвори – да не духа.
Остава всичко да е вред отляво
и както казват – никак не му пука.
Превърна се в божествено разпятие.
И за кого Голготата измина.
Душицата смирена си изпати
и всички вкупом днес ще я заринат.
И за кого Голготата измина.
Душицата смирена си изпати
и всички вкупом днес ще я заринат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар