Първолета Маджарска / Баба и Господ
Прабаба има приказка със Господ.
Отдавна тачат се и имат с баба.
Замина дядо, стана шепа кости.
За пет гърла замесва баба хляба.
Отдавна тачат се и имат с баба.
Замина дядо, стана шепа кости.
За пет гърла замесва баба хляба.
Преди Божич бе рано подранила.
Сурвака я смъртта с метла от троскот.
Тя цял живот бе стискала, пестила…
Остана в къщата ни само Господ.
Сурвака я смъртта с метла от троскот.
Тя цял живот бе стискала, пестила…
Остана в къщата ни само Господ.
Дузина пъти ядно го отричах –
отведе някъде баща ми, мама…
Тайфа приятели, бохеми – всички…
И други близки – малки и големи.
отведе някъде баща ми, мама…
Тайфа приятели, бохеми – всички…
И други близки – малки и големи.
Пръст с шепа хвърлях, виех като дива.
Проклинах го, направо бях му бясна,
но той си има Божа сраведливост
и ризата, що му дарих, е тясна.
Проклинах го, направо бях му бясна,
но той си има Божа сраведливост
и ризата, що му дарих, е тясна.
FacebookTwitterСподелиhttps://www.antenneair.eu/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%b1%d0%b0-%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b4/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%be/%d0%bf%d0%be%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%8f/11/2019/
Няма коментари:
Публикуване на коментар