Първолета Маджарска / Съдбата с бялото и черното

ОТ

GISSEN

 – 16.01.2020ПУБЛИКУВАНО В: ПОЕЗИЯ

Съдбата с бялото и черното вретено ни преде,
дордето нишката ни изтънее и се скъса.
И носим във душите си един Христос,
и утре ще му вдигнем черква късно.

Множат се фарисеи като троскот –
благословил е някой майките, без да поиска.
Държим се с нокти за живота косо.
Нагоре драпаме все по стъклата рисково.

Гърмят в небето тъпани със палки остри,
светкавици играят гръмотевично хоро.
Премята вятър бели и кафяви мостри,
дорде притихне с дъх на свежо колендро.

Дордето на небето не изгрее с цялата си прелест
усмихнато и щедро слънце пъстро.
Днес носим във душите си един Христос
и утре ще му вдигнем черква късно.

FacebookTwitterSharehttps://www.antenneair.eu/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81-%d0%b1%d1%8f%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%be/%d0%bf%d0%be%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%8f/01/2020/