ИСКАМ

Първолета Маджарска / Искам

Публикация 02 юли 2012 от gissen

Искам
от еленова стъпка
тишина да пия,
да се шмугвам
със вятъра
в клоните боси,
със вълните
в скала да се плисвам,
да вия
като вълк единак –
сам със свойте въпроси…
Искам
с цветята
да гася жарава,
с орлите
над дребното
да се присмивам…
Искам
пътеки да бъдат
словата ми…
Искам огън да бъда
и хляб!
Да съм жива!

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC/

Благодаря на утрото пияно

Първолета Маджарска / Благодаря на утрото пияно

Публикация 17 юни 2012 от Diana

Благодаря на утрото пияно,
когато се събуди и видя ме,
заровен във косите разпилени,
докоснал с поглед скритото ми рамо.

Една усмивка. Поглед – махмурлия.
Две реплики, кръстосани набързо.
Нахлу невидима, приятна сприя
и, без да знаем – нещо ни обвърза.

Не беше трудно да се опознаем,
намерени след толкова години.
Достатъчно е, че родихме Рая
и бъдещето заредихме с мини.

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%82%D1%80/

 Ако ме закичиш


Ако ме закичиш
с гердан от висулки
и в косата свиеш
венец от светулки.
Ако ми обуеш
обувки от вятър,
рамене обвиеш
със вълни и лято.
Ако ме откриеш
една на земята
и с целувки скриеш
в шепите снагата.
Ако ми ушиеш
от слънцето дреха…
Твоя ще съм. Твоя.
Сърцето заклех аз.


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%88/

ХВАНАХ ГОСПОД ЗА РЕВЕРИТЕ
и го разтърсих,
докато не се избистри
пияният му, слепнал поглед.
Докато не се изпъна като ластик
и не козирува.


Писна ми да ме подминава
и да си извръща главата настрани.
Писна ми да не ме брои за стотинка
в дъждовните си джобове.
Писна ми да ми писва. И,
затова го хванах за ревера,
затова го разтърсих,
но той пак се отпусна и слепи очи
в беззвездната ленива нощ,
пиян от тлъсти и пенливи
залези и изгреви.


Сложих го да седне и му сипах вино –
от това, от което пият жените,
и поставих картите на
масата.
До дама пика
искам винаги да има сърце купа.
От здраве да не се отърва,
от дълъг и щастлив живот.


И тогава - всеки ден ще сядам
на масата на Господ
и ще пълня
чашата със вино,
от това, от което пият жените.




http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B0/

Прецеждаме минутите през зъби.
Яде ни времето на малки хапки.
А истините все се казват гърбом.
Приятелите ни подават лапи.


Засичаме се сред звездите често.
Играем ролята на малки божества.
Да устоиш на дявол не е лесно –
нали сме всички грешни същества.


Доказваме се при удобен случай.
Прикриваме кирливите си ризи.
Понякога тръбим, че ни е скучно –
това е сетната ни светска виза.


Обичаме се в паузите – страстно.
Открадваме минути за кафе.
Въртят ни скоростите свръхопасно.
И свръхопасно съвестта реве.


Ще я удавим в алкохолни пари,
ще й направим моден обелиск…
А утре ще осъмнем страшно стари.
Това е нашият житейски риск.


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83/

ЛЕНИВА ЗМИЯ Е РЕКАТА




Ленива змия е реката през пладнето,
на сянка се крие днес сред пущинаците.
Върбите я мамят, от слънце окадени,
закрили небето със облачни знаци.


Ще хукнем в житата, открили пътечка,
със пръчка усойна и  камък в ръката,
усетили боси земята с петички,
ще сторим поклон на цветята от злато.


От мак ще направим мома с пелерина.
Лайкучка ще срещнем и росен синчец.
Върхът на дървото е гребнал от синьото.
Приспива гнездата  гласът на щурец.


На жабите  хорът тръстики люлее,
топуркат крачката на водните  кончета.
В мен детство нахлува, зад ъгъл се смее,
препуска на воля със дървено конче.

ПОУМНЯВАМЕ

Първолета Маджарска / Поумняваме

Публикация 06 март 2012 от Diana

Поумняваме,
понякога,
макар и късно.
Отрезняваме от думи
и инфлация на ценности.
Във този век на самотници
всеки е корабокрушенец,
хванал се за сламка.
Как да ти кажа,
че се излъгах в теб
или това,
че не познавам добре себе си?
Знаех, че ще дойде краят,
но все вярвах,
че с мехлем ще излекувам
и най-дълбоките рани.
С мехлема на надеждата..
Времето ще отсее чистият пясък.
Морските вълни са безкомпромисни.
Старая се и аз да бъда такава,
но не мога.
Плаши ме думата любов –
измислица,
създадена от скучаещи глупаци
или неудовлетворени романтици,
забравили вкуса на виното и хляба.
Ти, който до вчера се кълнеше, че ме обичаш,
сега си толкова далече,
че сам не можеш да се достигнеш…


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%83%D0%BC%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5/