ДЯДО КЪСА ПЪПЕШИТЕ ЗЛАТНИ

Дядо къса пъпешите златни
от бостана.
Главите им търкаля на купчина.
Долетя невидим медоносен ангел,
на рамото му кацна много рано,
изпръхтя накокошинен и замина
в кошарата си отвъд хоризонта.

Още е рано, рано е за дядо.
Защото има много дини за събиране.
Защото има много тикви за пребиране.
Сто купчини трябва да направи.
Сто лета да трупне зад гърба си –
златни, медоносни, плодородни...

И тогава – само Господ знае.
Шепичка небе на гроба му ще хвърля
и ще никнат много незабравки.
C бели капки-стихове ще ги поливам,
ще ги срича дядо и оттатък.
И на дядовците дълго ще се хвали
за бостана в райската градина -
как търкаля пъпешите на купчина.

Сто купчини трябва да направи.
Сто лета да трупне зад гърба си –
златни, медоносни, плодородни...