КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ?
Измислил я е някой първобитен луд.
А ние – папагалите – гърла дереме:
“Обичам те! Родени сме един за друг!”
Затваряме очи и хоп! – във пропаст.
Трошиме кости, махаме с ръка.
Сърцето скърца разглобено, хлопа.
Бучи в нас най-поройната река.
Какво любов е и кого да питам?
Момичето със плитките, момчето
с войнишко кепе, младата съпруга,
там, чичкото оплешивял, с бомбето,
или онази, в бара нощен, с другия…
Сърце, а ти защо мълчиш, кажи ми?
Кога със нея ще ме запознаеш?
Но не с екранната и книжна – жива
да бъде тази фея, най-накрая.
Да ми изпие мозъка, да мога
и аз като света да полудея.
Любов, а ти не си ли само мода,
а всеки днес по модата живее…
Няма коментари:
Публикуване на коментар