вторник, 18 декември 2018 г.
"ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС", стр. 7 © Първолета МАДЖАРСКА
"ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС", стр. 7
file:///C:/Users/Gallery/Downloads/vestnik_203%20cveten.pdf
Първолета МАДЖАРСКА
СКУКА
Острият бръснач на снегояда,
подравнил е четината кална.
Ланска преспа днес е още млада
лапи заешки с уши овални.
Събота е, ангелите чистят
и небесния престол на Бога.
Тупат халищата му разнищени,
литват прашни дяволи двуроги.
Скреж по горските треви искри,
по мустаците на дървесата.
Гръм разцепва покрив на трески,
луди от балконите се мятат.
Острият бръснач на снегояда,
подравнил е четината кална.
Събота е, никне стара вада,
плуват в нея облаци банални.
КРАДЦИ
В селото е манастирско тихо.
Портите пребраждат чер воал.
Прозорците с гледци са на слепци.
И все по-често кучетата лаят
дошлите блудни синове като крадци.
СТЪЛБАТА НА ДЪЖДА
Стълбата на дъжда,
спусната от терасата на Бога,
се е оплела на перилата.
Гледах нагоре, за да я оправя,
но попаднах в мрежите й,
в люлка от слънчево злато.
ТЕЧЕ РЕКА
Тече река.
Хлъзгавата й змийска кожа
пълзи между храстите
и не се връща.
По гърбицата й
полепват клони и листи,
плуващи по гръб,
надолу по течението.
И чувам тропота на водни кончета.
Табор от кончета
препускат по вълните
и гривите им се ветреят,
понесли на крилете светлина...
Тече река между храстите
и не се връща.
САМОТНА НЯКАКВА ПОЛЯНА
Самотна някаква поляна
ме призовава в утринта.
Стените не лекуват рани.
Във клетка млъква песента.
Самотно изворче ме вика
да пийна глътчица за лек.
Приятелите многолики
от скука хвърлят чифт и тек.
Сърце самотно, само питаш:
къде и кой, защо, кога?
Каква ли роля не опита.
Без грим и маска си сега.
Не иска никой да приеме
това, което си в зори.
А ризата ти – като мене –
от слънцето ще изгори.
ВСЕ ОЩЕ ДЪРВЕНИТЕ СТЪЛБОВЕ
Все още дървените стълбове
подпират къщата.
Подхванат ли я дървоядите,
на прах ще стане
и само стълбите – протрити и оръфани,
ще лъснат голо във дълбоки рани.
В най-лютото на зимата опасна
брадата на чешмичката в двора
ще се слее с локвата.
Висулки ще се мръщат бясно
на слънчевите ласки,
ще се стопят,
сълзливо ококорени.
Ръцете на лозата
ще разпънат вледелени пръсти,
преплели клони, за да се затоплят.
С усуканите върху корените
змийски ветрове чевръсти,
до пролетта ще хвърлят котва.
понеделник, 3 декември 2018 г.
понеделник, 12 ноември 2018 г.
Първолета Маджарска / Опитва се човек
http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/11/2018/
Първолета Маджарска / Опитва се човек
да му обува старите обуща.
На дявол да прикрива двата рога
и вечер да се връща… Все е същият.
Прокъсана е новата му дреха,
прошита от молци на пеперуди,
които сдъвкаха я без утеха.
И чувства се самотен и прокуден.
прошита от молци на пеперуди,
които сдъвкаха я без утеха.
И чувства се самотен и прокуден.
А сутрин става да строи вселени,
мостове към човеците да зида.
Не е глупак, не е и смахнат гений,
от мислите си времето изприда.
мостове към човеците да зида.
Не е глупак, не е и смахнат гений,
от мислите си времето изприда.
Вратата скърца със прогнили стави.
Прозореца затвори – да не духа.
Остава всичко да е вред отляво
и както казват – никак не му пука.
Прозореца затвори – да не духа.
Остава всичко да е вред отляво
и както казват – никак не му пука.
Превърна се в божествено разпятие.
И за кого Голготата измина?
Душицата смирена си изпати
и всички вкупом днес ще я заринат.
И за кого Голготата измина?
Душицата смирена си изпати
и всички вкупом днес ще я заринат.
събота, 20 октомври 2018 г.
Първолета Маджарска / Започвам да си мисля
https://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BC%D0%B8/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/10/2018/
Първолета Маджарска / Започвам да си мисля
как след сто години,
на някоя алея в парка ще се срещнем
и двамата в ръце със внуци.
Бастуните ще се докосват закачливо.
Ти сигурно ще бъдеш със мустаци.
Ще ги засучеш и ще се усмихнеш.
А аз ще спретна старческия кок суетно,
в желанието си пак да се харесам.
А внуците дали ще разберат,
че срещата ни тук не е случайна,
че цели сто години сме се търсили.
Неписани закони са ни следвали
със точки и морални алинеи.
Така ще бъде, знам, да, знам, навярно,
но чак след сто по сто, по сто години,
на някоя закътана алея в парка.
че срещата ни тук не е случайна,
че цели сто години сме се търсили.
Неписани закони са ни следвали
със точки и морални алинеи.
Така ще бъде, знам, да, знам, навярно,
но чак след сто по сто, по сто години,
на някоя закътана алея в парка.
Сега е време ти да си отидеш.
Еднаквите заряди се отблъскват.
Еднаквите заряди се отблъскват.
сряда, 17 октомври 2018 г.
неделя, 14 октомври 2018 г.
ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ОКОТО НА УЛИЦАТА
https://otvadkoritsite.wordpress.com/2018/10/13/okotonaulicata/
ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ОКОТО НА УЛИЦАТА
Posted on by Admin
Поезия от Първолета Маджарска в брой 11 на вестник „Отвъд кориците“.
ОКОТО НА УЛИЦАТА
Кален сняг.
Господ е паднал
от небесната пързалка
право в окото на улицата,
нашарена с подметки.
Господ е паднал
от небесната пързалка
право в окото на улицата,
нашарена с подметки.
Тишината се е нагнетила
в ухото на слепеца,
почукващ с белия бастун.
Той не вижда Бог.
И Бог не го вижда –
в ушите му е нагнетена
хилядолетна тишина,
в която потъват всички молитви.
в ухото на слепеца,
почукващ с белия бастун.
Той не вижда Бог.
И Бог не го вижда –
в ушите му е нагнетена
хилядолетна тишина,
в която потъват всички молитви.
Кой управлява света
и решава съдбите на хората,
щом Адам и Ева са наказани
да се множат и трудят в мъки на земята,
в която,
откакто е възкръснал,
Христос не се е връщал.
и решава съдбите на хората,
щом Адам и Ева са наказани
да се множат и трудят в мъки на земята,
в която,
откакто е възкръснал,
Христос не се е връщал.
Бедни ми, бедни ми, човече,
та ти си кръгъл сирак.
И мравката не ти завижда на орисията,
дори да я прекрачиш
или стъпчеш с великански крак.
та ти си кръгъл сирак.
И мравката не ти завижда на орисията,
дори да я прекрачиш
или стъпчеш с великански крак.
Кален сняг.
Господ е паднал
от небесната пързалка
право в окото на улицата,
и тълпата ще го стъпче.
Господ е паднал
от небесната пързалка
право в окото на улицата,
и тълпата ще го стъпче.
ОТ ПУСТО В ПРАЗНО
От пусто в празно
преливам цяла нощ
и ослепявам,
по-бедна от плашилото на пътя.
Накуцвам от смеха
на изневерилите приятели.
Сирак и скитник съм
с торба надежди…
Поседнала под сянката
на някое дърво,
сънувам гръм.
Плющи дъждът
и мокро е небето.
Ще чакам дълго
лято и дъга,
за да я прескоча.
преливам цяла нощ
и ослепявам,
по-бедна от плашилото на пътя.
Накуцвам от смеха
на изневерилите приятели.
Сирак и скитник съм
с торба надежди…
Поседнала под сянката
на някое дърво,
сънувам гръм.
Плющи дъждът
и мокро е небето.
Ще чакам дълго
лято и дъга,
за да я прескоча.
УЛИЦИТЕ
Улиците вихрят
наръч светлини от фарове
от двете страни на осовата линия.
Като забита подкова са автобусните спирки,
изгубени от чаткащите коне на големия град.
Само дърветата – тези строги катаджии,
стоят достолепно на своя пост,
засичат радарите на душите ни
в различни посоки.
наръч светлини от фарове
от двете страни на осовата линия.
Като забита подкова са автобусните спирки,
изгубени от чаткащите коне на големия град.
Само дърветата – тези строги катаджии,
стоят достолепно на своя пост,
засичат радарите на душите ни
в различни посоки.
Хората са се юрнали към вратите с ключалки
и запердени прозорци,
към асансьори и стълби, дишащи асматично.
Опитват се да спрат бързея на времето
в каютите на своя панелен кораб
на няколко ката над улиците,
подгряти от наръч светлини от фарове,
от двете страни на осовата линия.
и запердени прозорци,
към асансьори и стълби, дишащи асматично.
Опитват се да спрат бързея на времето
в каютите на своя панелен кораб
на няколко ката над улиците,
подгряти от наръч светлини от фарове,
от двете страни на осовата линия.
четвъртък, 11 октомври 2018 г.
АЗ ПОМНЯ КАК ЦЕЛУВАХ
АЗ ПОМНЯ КАК ЦЕЛУВАХ
раменете на лятото,
солени от море и вятър.
Помня как го изпиха облаци
и отнесоха на юг.
Аз тичах по брега
да го настигна.
Вълните
като слепи кученца
скимтяха
и се гушеха в нозете ми.
И аз ги хранех
със трохи от светлина и пясък.
Кой може да забрави
щедростта на лятото.
Залезът наливаше чашите
с огнено вино,
обикаляше масите
и черпеше всички.
Първолета Маджарска / И да му капнеш своята умора
http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D1%88-%D1%81%D0%B2%D0%BE/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/10/2018/
Първолета Маджарска / И да му капнеш своята умора
днес на напечения змийски камък.
Човек да дойде – да си поговориш.
По пътя да намериш силно рамо.
И да му капнеш своята умора.
И той като свещеник да те слуша.
Да стигнеш висини. Да се пребориш.
В морето до колене и до суша.
И той като свещеник да те слуша.
Да стигнеш висини. Да се пребориш.
В морето до колене и до суша.
И да му капнеш своята умора.
Когато паднеш, пак да се изправиш.
Човек по пътя среща се със хора.
И очертава своите държави.
Когато паднеш, пак да се изправиш.
Човек по пътя среща се със хора.
И очертава своите държави.
FacebookTwitterGoogle+Share
сряда, 12 септември 2018 г.
ВЪВ ФУРНАТА НА НЕБЕТО
http://www.nabore.bg/statia/vav-furnata-na-nebeto-3131-33
![]()
Литературен мегдан
Във фурната на небето
Във фурната на небето
се изтърколиха погачите на звездите,
в безсънните нощви замесени.
Мама със лопатата ще ги извади,
за да не хвръкнат и да прегорят,
за да не станат обли черни дупки,
с които е задръстена Вселената.
Изгорели като въглени хлябове,
които и за кучетата не стават,
за разлаялите се срещу луната
улични небесни кучета.
Във фурната вселенска на небето
се изтърколиха погачите на звездите –
козунаците за Великден.
В четири посоки
В четири посоки птици отлетяха,
за да търсят юг и своята родина.
Тука няма радост, вкупом те разбраха.
А небето вредом е безкрайно синьо.
Отлетяха – вчера делникът ги срина.
Тръгнаха да търсят щастие сред чужди.
И разбраха в миг – светът е нямо кино.
Трябва да го разбереш, щом имаш нужда.
И разбраха – мащеха им е земята.
Бяха маргинали в блясък и реклама.
Утре рожбите ще търсят нещо свято.
Ще намерят кръстови могили само.
В четири посоки птици отлетяха,
за да търсят юг и своята родина.
Тука няма радост, вкупом те разбраха.
А небето вредом е безкрайно синьо.
Защо човекът на земята страда?
Защо човекът на земята страда.
Богат и беден – той е все нещастен.
Дори сто тона злато да извади
и да закърпи дрипавите гащи.
Дали е горд или пределно жалък,
дали е сам или овца в кошара.
Дали му стига делничният залък
или преяжда там, където свари.
Дали е смел или пък трепетлика?
Дали е горд с деца и банда внуци.
Човекът вдън земята е изтикан,
застава мирно в мраморната буца.
Чии ли грехове отнася в гроба.
Гъмжило червеи плътта захапват.
Роден за господар, умира робът,
изгнива и месата му окапват.
Защо човекът на земята страда.
Богат и беден – той е все нещастен.
Дори сто тона злато да извади,
пак ще си ходи с дрипавите гащи.
Безвремие
Размотавам се
като пъстроцветно кълбо.
Правя си фигурки от конец,
каквито децата кръстосват
между пръсти
и си предават от ръка на ръка.
Козите носят Млечния път
в натежалите си вимета
и аз вечерям пълна чаша
с топли звезди.
Гласът ми пресипва от опити
да кажа нещо важно на хората,
но думите ни се разминават
на светлинни години.
Всичко спи под солта на времето.
Топла прах от усмивки и песни
лепне в косите ни
и ние не искаме да я събудим.
Преплетоха се дните ни в гора
с невидими храсти,
в която няма какво
и с трън да захванеш.
Този присмехулник-вятърът
пак нещо е забъркал
в тенджерата на мълчанието
с билки за децата ми.
Боли ме
Боли ме глухо
за изгубеното време.
Във локвите танцувах ненормално
боса.
Дърветата се любеха
фригидно неми,
а ъгълът ме чоплеше с въпроси.
Това да ми е болката. Ще мине
като на кученце с навехнат крак.
Ще те изпия – чаша сухо вино –
и пак ще тръгна някъде със сак.
Към нова обич –
първа на хорото,
без баба срещу уроки да бае.
Ще хвърля обицата от ухото
и гласно ще се смея и мечтая.
Първолета МАДЖАРСКА, Перник
Първолета Маджарска е родена на 04.08.1955 г. в гр. Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт - Дупница. Работила е като журналист в окръжния вестник "Димитровско знаме" и в общинския "Нов пернишки вестник", "Перник експрес", "Регион експрес" и "Зона Перник". Била е кореспондент на в. "Струма". От 1997 г. е уредник в галерия "АРТ салон" - Общински комплекс Дворец на културата, Перник. Автор е на стихосбирките "Ангел с ахилесова пета" (1997), "Живей сега" (2001), "Детето плаче като Бог" (2006), "Ще се видим в Рая" (2008) и основен съставител на антологиите "Галерия към слънцето" (80 стихотворения и поеми за Перник) и "Духът, който ни сродява" (2009). Има награди от национални и международни конкурси, публикации в литературни антологии, вестници и списания. Нейни стихове са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език.
НЕ СТЪПВАМ НА ЗЕМЯТА
http://www.nabore.bg/statia/ne-stapvam-po-zamyata-3249-33
Литературен мегдан
Не стъпвам на земята
Събудих се. Забравих, че земята ни е кръгла.
Усещам я, когато свят в главата ми се вие.
И често ходя по водата – в окото с мигла.
И често въздуха обхождам и изригвам.
Не стъпвам на земята и коленете се не сгъват.
Небесната ми мисия е да живея сто живота.
Да бъда като котките, щурците и пъстървите...
И като птиците, които днес царуват в небосвода.
През девет планини, морета търся брод,
Сменям обувки, параходи, самолети...
И сала вързах на брега, закотвих втория живот.
По пясъка златист ще стъпвам, ще ходя по водата.
Ателието весело
Ателието весело на стария художник,
под капандурата висока на небето,
припомня пиршества,
безбожници брадати,
загърбили света и битието.
Рисува с бяс.
С картините изтръгва
безсмъртие на дарбата в аванс.
И нещо хъшовско се дипли с виното.
Поредна муза се върти във транс.
Какво му трябва днес на стария художник–
ръката да го слуша, рамки и платно,
бои, фирниз и малко терпентин.
Галерия, откупки, крехка слава.
Ателие, високо под небето,
със капандура на един таван,
в която сутрин слънцето изгрява.
Какво ли може той
да иска още от живота?
Държи му Бог ръката,
като на блуден син,
като на негов син богоизбран,
създал нов свят в ателието.
Небето
Небето - обърната халба огромна със бира –
пороят се пенеше луд, урочасваше дяволи.
Пияни хлапаци се кискаха, джопаха боси във вира -
от двете страни, под носа им, цъфтяха мустаци.
Пороят замята се, свлече на сляпо пенливи чорапи.
И пясък, и кал се загърчиха – пръснати, вир изподрани.
Реката, приклекнала в пяната, мие нозете си сляпо -
потичат във близките ниви премътните вади.
Небето – продънено беше и нямаше спирка,
а старата бъчва с разхлабени обръчи вдигаше гири.
На покрива Господ се киска - щастлив и объркан -
обърнал е халба огромна с божествена бира.
Посети стъпки
Посети стъпки – семена в земята.
Снага превита – незатворен кръг.
За всеки смъртен – хляб върху софрата.
Изприда делника си със чекръг.
Главата – пита слънчоглед,
клони към залез.
Врабците-спомени
ще изкълвят днес
семките.
Нощта на камъка ще сложи нарез.
И под пръстта
ще продължат седенките.
По пъстра черга
По пъстра черга
баба си отиде от света,
изтъкала последната шарка.
Не можа да стигне сто лета,
макар че беше като богомолка.
На литака сърмените нишки
приличат ми на букви от писмо.
Навярно някой на небето пише
легенди от кенарено везмо.
И аз разчитам ги с очите, зачервени
от взиране във черга пъстра,
с която баба си отиде от света –
преблага, горда и чевръста.
Ножицата на лястовицата
Ножицата на лястовицата
сряза погледа му.
Съдра се коприната на небето по шевовете.
Дядо Господ се убоде на вретеното на светкавица
и заспа стогодишен сън.
Той има друга представа за времето.
Сега,
колкото и да трещи небесната му колесница,
колкото и да препускат бясно
подплашените гривести облаци,
той няма да се събуди.
Най-много да си поглади брадата
и засуче мустака,
сънувайки някоя палава красавица…
Ножицата на лястовицата
скрои небесната му риза.
Утре Дядо Господ ще се събуди
и ще я метне пътьом върху раменете си,
прозявайки се щедро срещу къщите
от източната им страна.
Първолета МАДЖАРСКА
Първолета Маджарска Уикипедия, свободната енциклопедия
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0
Jump to navigationJump to search
Първолета Маджарска
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първолета Маджарска | |
---|---|
Родена | 4 август 1955 г. |
Националност | ![]() |
Жанр | поезия |
Първолета Маджарска е българска поетеса.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология, и изобразително изкуство в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ – в структурата на Техническия университет, София. Закрит с ПМС № 128 от 2006 г.
Била е учител по изобразително изкуство в Средно общообразователно училище „Гео Милев“, гр. Трън.[1] Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме“ и в общинския „Нов пернишки вестник“, „Перник експрес“, „Регион експрес“, „Зона Перник“. Била е кореспондент на в.“Струма”. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия;Перник.[2]
Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете ѝ са превеждани на английски, полски, украински, сърбохърватски и руски език.[3]
От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност.
Член на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010).
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- „Ангел с ахилесова пета“ (1997)[4]
- “Живей сега" (2001)
- „Детето плаче като Бог“ (2006)
- „Ще се видим в Рая“ (2008)
- „Къде Икарите гнездят“ (2014)
- „Мадоната и птиците“ (2015)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2009), литературна награда на фондация „Спартак“ (2006), награда за хайку (2010 и 2012); Награда на литературното списание „Ирин Пирин“ за цикъл стихове (2013);,
- трета награда от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“), Трявна (2008);
- първо място в Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, Свиленград (2010)[5];
- първа награда за поезия от първия литературен конкурс в памет на Рада Казалийска на НЧ“Добри Чинтулов-1935“ и Дамски литературен салон „Евгения Марс“ (2011);[6]
- втора награда от Петия национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил, 2011; [7]
- втора награда в първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“, организиран от Фотографско Общество – Варна, ЗИМА;[8]
- първа награда за поезия в конкурса „125 г. от рождението на Петър Димков – Лечител и будител“ (2012);
- второ място в ХVIII национален конкурс за непубликувана детска поезия „Стоян Дринов“ (2012);
Абонамент за:
Публикации (Atom)