Есенни щурци

https://otvadkoritsite.wordpress.com/2019/11/19/parvoletamajarskaparaklis/?fbclid=IwAR32h2rXjaYIuJrZshibmChbvRGHwt85uP2O2z-H3ql2oacwaXl7HVg7WK8

Първолета Маджарска – Параклис

Нови стихотворения от Първолета Маджарска на страниците на „Отвъд кориците“.

Параклис

Душата ни е винаги разпъната на кръст
в параклиса на гниещото уморено тяло.
Животът е поет и слага ни поанта гъста.
Разбираш, че живял си ти на скорост и нахалос.

А слънчевата пита ежедневно се търкаля.
С покривка-облак ни замята покривите здрачът.
Домашните любимци сме на Господа окаяни,
в кафеза си с вериги яки спъваме се, крачим.

Домашните любимци сме в бърлогата на Господ,
приятелите ще ни чакат там на маса в рая.
Живеем в своя алчен свят от бурени и троскот,
а Свети Петър ще ни заведе без вик накрая.

Асансьор

Светлината се срина.
Слизам бавно надолу.
Асансьорът е в синьо,
а животът е болен.

Той, мъжът, ме предаде.
Друга му е в сърцето.
А децата – на клада,
жертви на битието.

Той, мъжът, ме предаде.
Зарази го със болест.
Да простя ли? Да падна?
Да политна на воля!

https://www.antenneair.eu/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d0%ba-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d1%8a%d1%81%d0%b8%d1%88-%d0%bd%d0%b5%d0%b1%d0%b5/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%be/%d0%bf%d0%be%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%8f/11/2019/

Първолета Маджарска / Пак се въсиш небе

Пак се въсиш, небе. И порои ще сричаш.
Дъжд ще рухне като из бездънно ведро.
Аз си нямам чадър. Между капки ще тичам.
И ще дишам божественото колендро.

Ще се мятам в див танц на дъждовната капка.
Ще царувам над мокрия град, над цветята.
Ще изритам дъгата пак – шарена топка,
със светкавици в погледа, с гръм във душата.

FacebookTwitterShare

ПОЖЪЛТЯХА ЛИСТАТА Първолета МАДЖАРСКА

© Първолета МАДЖАРСКА

ПОЖЪЛТЯХА ЛИСТАТА

Пожълтяха листата, като златни павета натрупани.
Вредом къщи варосани са пуснали в плиткото котва.
Чистят своите комини с някоя паднала птица
и се готвят за зимата, на припек приседнали кротко.

А на пейките вън са се струпали старци и котки
и преживят деня, и препиват със столична водка.
А фонтанът се пени и избухват прозрачни фиданки,
и се спускат в коритото мраморно – кръговратно и ловко.

А нагоре-надолу забързани щурат се хората.
И дори да ги питаш – те едва ли ще ти отговорят.
А торбите се пълнят, а нозете от път натежават.
Тъпчат бавно асфалта, ритат камъче, пясък отгоре.

А в алеи, на сянка, прави опит да дремне тревата,
но крачетата детски вършеят наоколо крехко и тънко.
А в реката е залезът – лови рибки червеноперки и златни.
Керемидите винени се оглеждат суетно и звънко.

Аз обичам да пия това залезно пенесто вино.
И да слушам щурците как пеят в нощта, аз обичам.
Да ме гледа небето с очите си влюбени сини,
след това на звездите пияните песни да сричам.

ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА, сп. "Простори", Брой 5, 2019 , с. 55, 56 и 57

http://prostori.ning.com/?fbclid=IwAR2tgyzPr3DTS34TuCXbjgFk8EEHlxhgfPQaM1zbKDYjMQz1Um_UEWXpBgY
https://issuu.com/prostori/docs/spisanie_prostori_broi_5-2019

ДЕН ЗА ДЕН

Ден за ден. Час по час. Все така безотказно

се изнизва проклетото бъдеще време.

И затяга ни гърлото хвърлено ласо.

Падат близки във полет от бързото стреме.

И се мятаме в лепкава мрежа на паяк

вироглави мухи, заслепени от слънце.

Гоним щастие. Искаме тук да е раят.

а по пътя си чупиме пъстрите грънци.

И загърбили обич, пари и доволство,

ни замита вихрушката в тъмния ъгъл,

за да яхнем метлата в пространство без релси.

Щом сме честни, добри - има място във пъкъла.

ИСКАМ

Искам

от еленова стъпка

тишина да пия,

да се шмугвам

със вятъра

в клоните боси,

със вълните

в скала да се плисвам,

да вия

като вълк единак –

сам със свойте въпроси...

Искам

с цветята

да гася жарава,

с орлите

над дребното

да се присмивам...

Искам

пътеки да бъдат

словата ми...

Искам огън да бъда

и хляб!

Да съм жива!

КАТО МАЛКА

Като малка стоях срещу вятъра

и облизвах устните си,

медени от нектара на пчелите.

В очите ми тичаха поляни,

търкаляха се хълмове,

прескачаха хоризонта.

Във джоба си напипвам

заешката лапа за късмет,

подарена от момчето с луничките,

което разсипа мислите ми,

разби дъха на тишината и изчезна.

Сянката му ме изпревари,

пресече улицата,

без да ми помаха със ръка.

Като малка стоях срещу вятъра,

а сега се вкопчвам в заешката лапа

за късмет

и капките набождат стъпките ми.

КАТО ОЧАКВАЩА И ДЪХАВА ЗЕМЯ

Като очакваща и дъхава земя,

посипана със сняг от бисерни конфети,

като костелив орех, счупен с яростен юмрук,

като карта,

закачена на стената –

забулен в бяла пяна материк,

като жълто слънце, изгряло в стаята,

съм аз –

бял, ням лебед, долетял отнякъде.

Плувам в хаоса на душата си и нямам дъно.

Минутите вълни се плискат разбеснели

със деветбалово вълнение.

Истината е там някъде между нас,

играе си на жмичка с погледа

и пърха с миглите.

Истината е вътре в нас,

скучно й и е и полудява.

Истината? Навярно я има?

Навярно е задача с много неизвестни,

която няма да решим веднага.

КОЛКО МАЛКО НИ ТРЯБВА

Колко малко ни трябва,

за да бъдем щастливи.

Две усмивки прощаващи

и  ръце приветливи.

Две очи проницателни

за света и изкуството.

И сърца притегателни,

сгрели разума с чувството.

Щом в света се допълваме

и се движим във времето –

две стрелки на часовник,

два ездача на стремето…

Да летим като птиците,

във гнездо приютени.

Да преплитаме жиците,

от любов заслепени.

Като смисъл на живото,

красота да откриваме

и да бъдем щастливи.

Да бъдем щастливи!

Първолета Маджарска / Баба и Господ

ОТ

GISSEN

 – 06.11.2019ПУБЛИКУВАНО В: ПОЕЗИЯ

Прабаба има приказка със Господ.
Отдавна тачат се и имат с баба.
Замина дядо, стана шепа кости.
За пет гърла замесва баба хляба.

Преди Божич бе рано подранила.
Сурвака я смъртта с метла от троскот.
Тя цял живот бе стискала, пестила…
Остана в къщата ни само Господ.

Дузина пъти ядно го отричах –
отведе някъде баща ми, мама…
Тайфа приятели, бохеми – всички…
И други близки – малки и големи.

Пръст с шепа хвърлях, виех като дива.
Проклинах го, направо бях му бясна,
но той си има Божа сраведливост
и ризата, що му дарих, е тясна.

FacebookTwitterСподелиhttps://www.antenneair.eu/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%b1%d0%b0-%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b4/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%be/%d0%bf%d0%be%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%8f/11/2019/

"Човек се ражда", сп. "Матадор", 2019, бр 92 с 42

М