ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ПОЛУСЛЯП
Поезия от Първолета Маджарска в брой 13
на вестник „Отвъд кориците“.
СКУКА
Острият бръснач на снегояда,
подравнил е четината кална.
Ланска преспа днес е още млада –
лапи заешки с уши овални.
подравнил е четината кална.
Ланска преспа днес е още млада –
лапи заешки с уши овални.
Събота е, ангелите чистят
и небесния престол на Бога.
Тупат халищата му разнищени,
литват прашни дяволи двуроги.
и небесния престол на Бога.
Тупат халищата му разнищени,
литват прашни дяволи двуроги.
Скреж по горските треви искри,
по мустаците на дървесата.
Гръм разцепва покрив на трески,
луди от балконите се мятат.
по мустаците на дървесата.
Гръм разцепва покрив на трески,
луди от балконите се мятат.
Острият бръснач на снегояда,
подравнил е четината кална.
Събота е, никне стара вада,
плуват в нея облаци банални.
подравнил е четината кална.
Събота е, никне стара вада,
плуват в нея облаци банални.
ТОЗИ РУНТАВ БОГ
Този рунтав бог-пастир
се връща днес от тучна паша.
Тресат се камбанно небесните вимета,
напращели от мляко и вятър юнашки.
И се носи неистово, дяволско блеене
по гръбнака на слънцето съмнало.
Ще проглушат ушите на Господа,
а разхлопат ли се чановете гръмнали –
съвсем ще оглушее там, на хълма.
се връща днес от тучна паша.
Тресат се камбанно небесните вимета,
напращели от мляко и вятър юнашки.
И се носи неистово, дяволско блеене
по гръбнака на слънцето съмнало.
Ще проглушат ушите на Господа,
а разхлопат ли се чановете гръмнали –
съвсем ще оглушее там, на хълма.
Тресат се камбанно небесните вимета.
Опасли са до туфа синята морава.
А вятърът кавала си вълшебен е надул,
приседнал е на сянка под дървото
и май съвсем, съвсем се е отнесъл
и забравил…
Опасли са до туфа синята морава.
А вятърът кавала си вълшебен е надул,
приседнал е на сянка под дървото
и май съвсем, съвсем се е отнесъл
и забравил…
ПОЛУСЛЯП
Откраднали дръвцата на човека
все през нощта, когато всички спят,
а идва зима – никак не е лека,
живеем в най-мизерния квартал и град.
все през нощта, когато всички спят,
а идва зима – никак не е лека,
живеем в най-мизерния квартал и град.
А той е полусляп, перде го мъчи,
изкарал е години под земята,
сега е като стар миньорски кон –
тих, уморен, дръглива мърша и саката.
изкарал е години под земята,
сега е като стар миньорски кон –
тих, уморен, дръглива мърша и саката.
Как ще изкарат зимата, не знам.
Предсказват люта ледникова зима.
Как никой не е чул крадците вън.
Навярно сме като миньорски кон, без име.
Предсказват люта ледникова зима.
Как никой не е чул крадците вън.
Навярно сме като миньорски кон, без име.
СТО ПЪТИ
Сто пъти да повтори в своя стих
името Божие поетът,
божествени няма да ги направи,
като божествени слова да светят.
името Божие поетът,
божествени няма да ги направи,
като божествени слова да светят.
До сетния си час словарът
се учи да чете и пише.
Опасен човек е – сърцето му свети
с тристишия и четиристишия.
се учи да чете и пише.
Опасен човек е – сърцето му свети
с тристишия и четиристишия.
Едно перо – паче или птиче,
може да накара поета да полети=
Ако цял ден строфите срича,
ще види в чашата си звезди.
може да накара поета да полети=
Ако цял ден строфите срича,
ще види в чашата си звезди.
ТЕЧЕ РЕКА
Тече река.
Хлъзгавата й змийска кожа
пълзи между храстите
и не се връща.
По гърбицата й полепват клони
и листи, плуващи по гръб,
надолу по течението.
Хлъзгавата й змийска кожа
пълзи между храстите
и не се връща.
По гърбицата й полепват клони
и листи, плуващи по гръб,
надолу по течението.
И чувам тропота на водни кончета.
Табор от кончета препускат по вълните
и гривите им се ветреят,
понесли на крилете светлина…
Табор от кончета препускат по вълните
и гривите им се ветреят,
понесли на крилете светлина…
Тече река
между храстите
и не се връща.
между храстите
и не се връща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар