Първолета Маджарска / Ден за ден

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BD/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/03/2019/

Първолета Маджарска / Ден за ден

Ден за ден. Час по час. Все така безотказно
се изнизва проклетото бъдеще време.
И затяга ни гърлото хвърлено ласо.
Падат близки във полет от бързото стреме.

И се мятаме в лепкава мрежа на паяк –
вироглави мухи, заслепени от слънце.
Гоним щастие. Искаме тук да е раят,
а по пътя си чупиме пъстрите грънци.

И загърбили обич, пари и доволство,
ни замита вихрушката в тъмния ъгъл,
за да яхнем метлата в пространство без релси.
Щом сме честни, добри – има място във пъкъла.