четвъртък, 11 януари 2018 г.

Първолета Маджарска / И Бог се ражда

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/01/2018/

Първолета Маджарска / И Бог се ражда

Във всяка тиха зимна лунна нощ,
пред полета на новата надежда,
небето пръска звездния си кош
и Божи син в един обор се ражда.
Душата се разтваря, дири чудо
във огъня, в подаръците скъпи.
Обхванати са хората от лудост.
Избистря се нощта, снегът се сипе.
Деца сурвакат с дряново дърво,
Наричат здраве, берекет… Играят.
И Бог се ражда – ражда се добро –
от любовта, която в нас разгаря.

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Първолета Маджарска / Коловозите на влака


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/10/2017/

Първолета Маджарска / Коловозите на влака

Коловозите на влака
водят към небето.
Локомотивът е със черната качулка
и по релсите светкавично приижда.
От устата му излиза змейски пламък…
Защо ли в тъмното се е разбързал.
Маршрутът му е ясен без семафор.
Дори да искам, никъде не мога да избягам.
Не съм приготвила за никъде багажа.
И искам още изгреви и залези
щастлива да посрещам на земята.
И в чекмеджето малко да събирам
различни семенца, мъниста, злато,
за да си купя входния билет за Рая.
Коловозите на влака водят към небето.
Перонът среща и изпраща на земята
забързали се неизвестни пътници –
с билет за Рая,
и с билет за Ада.

вторник, 31 октомври 2017 г.

Наградени автори, участници в литературен конкурс „ЗАВЕТИТЕ НА АПОСТОЛА И СЛАВЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ ”



                       СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В  БЪЛГАРИЯ
                                            
 
               София, ул. „Славянска”- 6, тел. 02/988 27 06
                                                                        e-mail:slavsociety@ abv.bg      
  
 
                                                                    Наградени  автори, участници
                                     в литературен  конкурс  „ЗАВЕТИТЕ НА АПОСТОЛА
                                                                И СЛАВЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ ”


СПЕЦИАЛНА  НАГРАДА
1.Христина  Борисова
ПЪРВА  НАГРАДА –РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Анна  Каменова
2.Рамела  Бохосян-Стоянова
ВТОРА  НАГРАДА –РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Блажка  Илиева
2.Снежана Стоянова
3.Светлин Трендафилов
4.Първолета Маджарска
ТРЕТА  НАГРАДА  - РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Симона Илиева
2.Илия Ризов
3.Ани-Стайкова Иванова
ПООЩРЕНИЯ –РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Мария  Иванова
2.Дара Димова
3.Галина Костова
4.Живодар  Душков
5.Радка Илчева
6.Магдалена Шумарова
7.Рамона  Шарбан
8.Камелия Каман
ПЪРВА НАГРАДА-ЕСЕ
1.Петър  Костурков
2.Станислава Стефанова
ВТОРА  НАГРАДА-ЕСЕ
1.Георги  Раленков
ТРЕТА  НАГРАДА-ЕСЕ
1.Иванина  Воденичарова
ПООЩРЕНИЕ – ЕСЕ
1.Ивана Каменова
2.Георгия  Кинева
3.Виолета Михова
4.Мария Златева
ПЪРВА НАГРАДА-РАЗКАЗ
1.Галина Костова
ВТОРА  НАГРАДА-РАЗКАЗ
1.Юлий Йорданов
2.Радка Видьова
ПООЩРЕНИЕ –РАЗКАЗ

1.Виктория Димова

Приключи литературния конкурс "Заветите на Апостола и славянските ценности" , посветен на 180 години от рождението на Васил Левски и Деня на народните будители - Първи ноември
На всички участници благодарим за участието и пожелаваме нови литературни вдъхновения.
Наградите и грамотите ще бъдат връчени на 8.11.2017г. от 17,30ч. в Салона на Славянско дружество в България-ул."Славянска" №6


Славянско дружество в България
Крум Лазаров - Главен секретар
+3592/9882706

сряда, 20 септември 2017 г.

Първолета Маджарска / Дървета – скитници


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%E2%80%93-%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/09/2017/

Първолета Маджарска / Дървета – скитници

Дървета – скитници
пияни се клатушкат
с дъждовни чаши във ръце.
Луната мие лицето си в реката.
Пръстите й се издължават,
сякаш свирят Лунната соната
по клавишите на вълните.
Мълниите режат с острата си ножица
небесната басма
за рокли на синчеца.
Слепи дъждове
се държат за комините,
за да не се изгубят в мъглата.
Нозете на скитника са боси,
като на пророк,
с лице на Арлекин.
Душата му събира спомени
срещу дребни монети
и пълни дъждовната чаша.

сряда, 30 август 2017 г.

Първолета Маджарска / Гнездо

Първолета Маджарска / Гнездо

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BE/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/08/2017/

Градя гнездо от пух и перушина
и в него искам пресен хляб за всички –
за моите деца от мед и вино,
за близките, които ме обичат.
Градя гнездо и слепвам го със вяра,
със капки кръв, с трохички го изграждам,
със слънчев лъч, мечти и малка гара –
гнездо, в което птиците да раждам.

събота, 19 август 2017 г.

Стихове на Първолета Маджарска

в. "България", 19 август 2017 г.

Стихове на Първолета Маджарска

Home  Седмицата  Култура  Стихове на Първолета Маджарска

Стихове на Първолета Маджарска

Е-мейлПечатПДФ
Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт – Дупница. Била е учител по изобразително изкуство в гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник "Димитровско знаме" и в общинския "Нов пернишки вестник", "Перник експрес", "Регион експрес", "Зона Перник". Била екореспондент на в. "Струма". От 1997 г. е уредник в Художествена галерия – Перник.parvoleta
Автор е на стихосбирките "Ангел с ахилесова пета" /1997/, "Живей сега" /2001/, "Детето плаче като Бог" /2006/, "Ще се видим в Рая" /2008/, "Къде Икарите гнездят"/2014/ и "Мадоната и птиците" /2015/. Основен съставител е на антологиите: „Галерия към слънцето" /80 стихотворения и поеми за Перник/ , "Духът, който ни сродява" /2009/ и „Културна палитра" /2012/. Основател и главен редактор на алманах-списание "Културна палитра" за литература, изкуство и креативност".

ГОРЯ СИ СТАРИТЕ
Горя си старите,
протрити до болка обувки
в огнището на двора.
Къщи като баби
са се надвесили наоколо,
клекнали
до беззъбието на тревата.
Политат черни птици
от шепата на огъня
и вият гнезда върху стряхата.
Дипля есенни листа,
нижа ги на остър вятър
и въртя шиша на пламъка.
Горя си старите,
протрити до болка обувки
и посипвам главата си
с пепел от пътища.

ГРАДИНИТЕ НА ГОСПОД
Залъгвам се, че мога да избягам в себе си
и да се скрия вдън горите Тилилейски.
Косата сутрин да си среша ситно с гребена
в градините на Господ – ябълкови, райски.
Зората в гърлото петльово прекипява,
надува с глас тромпет напукан и прегракнал.
Наздраве! Да си споделим душите. Слава!
И на горящата в ръцете буйна факла.
Наздраве, верни, искрени, добри приятелства.
Наздраве, хора, още вярващи и истински.
Викнете: Долу на премерени ласкателства,
на шайка кумчовълчовци и кумалиски.
Викнете: Долу, глутници от сити дяволи,
одрали овчи кожи, вълната изпрали.
Пред избори крещиме: Браво! Браво!
А после – недояли, болни, недоспали.
Защо ли Бог продаде грешните душици,
а те продават си на всеки гласовете.
Превърнали се в мишчици, мушици,
в свещици бледи – мир на световете.
Залъгвам се, че мога да избягам в себе си
и да се скрия вдън горите Тилилейски.
Косата сутрин да си среша ситно с гребена
в градините на Господ – ябълкови, райски.

БЕЛИ КАМЪЧЕТА
БЕЛИ КАМЪЧЕТА
оставям след себе си,
за да не се загубя.
Когато луната надникне любопитно
през ключалката на нощта,
те ще блещукат – къси звезди
в нощната трева,
и ще чертаят пътека от минало време.
По нея ще се завърна вкъщи.
При очите на светещите прозорци.
При комина,
който отнася незнайно къде
нашите димящи послания.
Към душите на цели съзвездия близки –
към Голямата мечка на татко
и Зорницата мила
на мама.
Докато те светят на небето,
аз ще бъда спокойна
и ще хвърлям след себе си
бели камъчета от думи,
за да не се загубя.

БАВИ БОГ
Бави Бог, бави, но не забравя.
Ако забрави, ще му напомня.
Да ги накаже лошите – трябва
да врат в казана адов –
огромен.
Не може раят да ги насища
и тук, и в полога на небето.
Добрите люде дърпат каиша
и се държат днес все за сърцето.
Господи, плюй си в своята пазва,
иначе ти си съвсем излишен.
Караш ни да се самонаказваме.
Низшите – висши,
висшите – низши.

АЗ КАТО ВЯТЪРА
Аз като вятъра
ще дойда да те видя,
облякла ризата от есенни листа.
Ще се свия на кълбо пред прага
и, когато отвориш вратата,
ще те засипя.
Трудно ще ти бъде да ме съзреш.
Трудно ще ти бъде да ме задържиш,
Защото –
още първия миг,
когато отвориш очи,
първия миг,
когато протегнеш ръце,
аз ще се втурна в стаята лудо,
ще счупя прозореца
и ще си отида.

АЗ ВИЖДАМ БОГ
Аз виждам Бог
да се спуска
от кубето на църквата,
ловък като котка.
С бащинска гальовна длан
той храни птиците небесни,
които хвъркат покрай мен
и в мен.
Да, милостив е Господ!
Когато всяка сутрин,
след тържествената литургия
с еднаква обич той раздава хляб,
трошици или нафора
на всички нас.
Да, милостив е Господ!
Но все по-често
в утрините забелязвам,
че най-безкористно
приема жертви
единствено
от босоногите,
в ръцете с троскот.
И храни птиците небесни,
които хвъркат покрай мен
и в мен.
Да, милостив е Господ!...

ЧОВЕШКО ПЕТНО
Всеки ден да се преструваш, че още си жив,
дваж по-жив си от тези, заспали в могили.
А светът днес е лют и жесток, дваж по-див –
шумотевица градска все нещо ти пили.
И те свлича пияната зла рутина,
Недостатъчна радост, добро и  утеха.
И не си вече първата Ева – жена,
с лист от дъб се прикрила, наместо със дреха.
И Адам – син божествен – не е вече мъж,
който с лък и стрела от дивак ще те пази.
Той лукав е и грешен, и бяга от къщи.
И със джипа стотонен на път ще те сгази.
А животът човешки е с грам на муха.
Само Бог ще замахне и смлян си навеки.
Мръсно, кърваво, гадно човешко петно.
И мутация генна, облечена в дреха.