неделя, 25 март 2018 г.


http://www.nabore.bg/statia/vav-furnata-na-nebeto-3131-33#.WrIH4VhUU5c.facebook

Литературен мегдан

Във фурната на небето

Във фурната на небето
се изтърколиха погачите на звездите,
в безсънните нощви замесени.
Мама със лопатата ще ги извади,
за да не хвръкнат и да прегорят,
за да не станат обли черни дупки,
с  които е задръстена Вселената.
Изгорели като въглени хлябове,
които и за кучетата не стават,
за  разлаялите се срещу луната
улични небесни кучета.

Във фурната вселенска на небето
се изтърколиха погачите на звездите –
козунаците за Великден.

В четири посоки

В четири посоки птици отлетяха,
за да търсят юг и своята родина.
Тука няма радост, вкупом те разбраха.
А небето вредом е безкрайно синьо.

Отлетяха – вчера делникът ги срина.
Тръгнаха да търсят щастие сред чужди.
И разбраха в миг – светът е нямо кино.
Трябва да го разбереш, щом имаш нужда.

И разбраха – мащеха им е земята.
Бяха маргинали в блясък и реклама.
Утре рожбите ще търсят нещо свято.
Ще намерят кръстови могили само.

В четири посоки птици отлетяха,
за да търсят юг и своята родина.
Тука няма радост, вкупом те разбраха.
А небето вредом е безкрайно синьо.

Защо човекът на земята страда?

Защо човекът на земята страда.
Богат и беден – той е все нещастен.
Дори сто тона злато да извади
и да закърпи дрипавите гащи.

Дали е горд или пределно жалък,
дали е сам или овца в кошара.
Дали му стига делничният залък
или преяжда там, където свари.

Дали е смел или пък трепетлика?
Дали е горд с деца и банда внуци.
Човекът вдън земята е изтикан,
застава мирно в мраморната буца.

Чии ли грехове отнася в гроба.
Гъмжило червеи плътта захапват.
Роден за господар, умира робът,
изгнива и месата му окапват.

Защо човекът на земята страда.
Богат и беден – той е все нещастен.
Дори сто тона злато да извади,
пак ще си ходи с дрипавите гащи.

Безвремие

Размотавам се
като пъстроцветно кълбо.
Правя си фигурки от конец,
каквито децата кръстосват
между пръсти
и си предават от ръка на ръка.

Козите носят Млечния път
в натежалите си вимета
и аз вечерям пълна чаша
с топли звезди.

Гласът ми пресипва от опити
да кажа нещо важно на хората,
но думите ни се разминават
на светлинни години.

Всичко спи под солта на времето.
Топла прах от усмивки и песни
лепне в косите ни
и ние не искаме да я събудим.

Преплетоха се дните ни в гора
с невидими храсти,
в  която няма какво
и с трън да захванеш.

 Този присмехулник-вятърът
пак нещо е забъркал
в тенджерата на мълчанието
с билки за децата ми.

Боли ме

Боли ме глухо
за изгубеното време.
Във локвите танцувах ненормално
боса.
Дърветата се любеха
фригидно неми,
а ъгълът ме чоплеше с въпроси.
Това да ми е болката. Ще мине
като на кученце с навехнат крак.
Ще те изпия – чаша сухо вино –
и пак ще тръгна някъде със сак.
Към нова обич –
първа на хорото,
без баба срещу уроки да бае.
Ще хвърля обицата от ухото
и гласно ще се смея и мечтая.

Първолета МАДЖАРСКА, Перник
 
Първолета Маджарска е родена на 04.08.1955 г. в гр. Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт - Дупница. Работила е като журналист в окръжния вестник "Димитровско знаме" и в общинския "Нов пернишки вестник", "Перник експрес", "Регион експрес" и "Зона Перник". Била е кореспондент на в. "Струма". От 1997 г. е уредник в галерия "АРТ салон" - Общински комплекс Дворец на културата, Перник. Автор е на стихосбирките "Ангел с ахилесова пета" (1997), "Живей сега" (2001), "Детето плаче като Бог" (2006), "Ще се видим в Рая" (2008) и основен съставител на антологиите "Галерия към слънцето" (80 стихотворения и поеми за Перник) и "Духът, който ни сродява" (2009). Има награди от национални и международни конкурси, публикации в литературни антологии, вестници и списания. Нейни стихове са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език.

събота, 3 февруари 2018 г.

Първолета Маджарска Литературен мегдан Захарен памук


http://www.nabore.bg/statia/zaharen-pamuk-3018-33



Първолета Маджарска

 

Литературен мегдан

Захарен памук

На ъгъла на облачната маса
продава баба захарен памук.
Лимецът – божий хляб - е в мене втасал
и чакам да прегърна своя внук.

Да му откъсна стръкче стихове,
такива с три цветенца свежи само.
Когато  като Бог в света реве,
в игри и смях да скрия всяка драма.

На ъгъла на облачната маса
продава баба захарен памук.
Това е мойта баба – тя сколаса
да ни отгледа с труд, със хляб и лук.

Земята днес не спира да ни дърпа,
пътеки ни посочва, висини.
Ветрее се там бабината кърпа -
крило на ангел пази ни и бди.

И да му капнеш своята умора

И да му капнеш своята умора
днес на напечения змийски камък.
Човек да дойде – да си поговориш.
По пътя да намериш силно  рамо.

И да му капнеш своята умора.
И той като свещеник да те слуша.
Да стигнеш висини. Да се пребориш.
В морето до колене и до суша.

И да му капнеш своята умора.
Когато паднеш, пак да се изправиш.
Човек по пътя среща се със хора.
И очертава своите държави.

Идва зима

Ръце целува вятър на върбата,
реката мие, гали й нозете.
Достатъчно е клони да разклати,
в небето златно слънце ще засвети.
Стърнища пали есенният вятър,
вършее с яд сред пустите полета.
На голи клони птиците ще кацат.
Гнездата им на пролет ще засветят.

Пристига зима и върби-сираци
отново зъби ледени ще тракат.
Ще погне скреж  пътеки и шубраци.
И  вятър леден ще смете листака.

Вихрушка  снежна  пак ще ги излъже,
върбите-булки бавно ще пристанат.
Мъглата скрежа речен ще изтърже.
Хорото ще е дълго. Ще се хвана.

Започвам да си мисля

Започвам да си мисля
как след сто години,
на някоя алея в парка ще се срещнем
и двамата в ръце със внуци.
Бастуните ще се докосват закачливо.
Ти сигурно ще бъдеш със мустаци.
Ще ги засучеш и ще се усмихнеш.
А аз ще спретна старческия кок суетно,
в желанието си пак да се харесам.
А внуците дали ще разберат,
че срещата ни тук не е случайна,
че цели сто години сме се търсили.
Неписани закони са ни следвали
със точки и морални алинеи.
Така ще бъде, знам, да, знам, навярно,
но чак  след сто по сто, по сто  години,
на някоя закътана алея в парка.
 Сега е време ти  да си отидеш.
Еднаквите заряди се отблъскват.
  
Първолета МАДЖАРСКА, Перник


четвъртък, 11 януари 2018 г.

Първолета Маджарска / И Бог се ражда

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/01/2018/

Първолета Маджарска / И Бог се ражда

Във всяка тиха зимна лунна нощ,
пред полета на новата надежда,
небето пръска звездния си кош
и Божи син в един обор се ражда.
Душата се разтваря, дири чудо
във огъня, в подаръците скъпи.
Обхванати са хората от лудост.
Избистря се нощта, снегът се сипе.
Деца сурвакат с дряново дърво,
Наричат здраве, берекет… Играят.
И Бог се ражда – ражда се добро –
от любовта, която в нас разгаря.

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Първолета Маджарска / Коловозите на влака


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/10/2017/

Първолета Маджарска / Коловозите на влака

Коловозите на влака
водят към небето.
Локомотивът е със черната качулка
и по релсите светкавично приижда.
От устата му излиза змейски пламък…
Защо ли в тъмното се е разбързал.
Маршрутът му е ясен без семафор.
Дори да искам, никъде не мога да избягам.
Не съм приготвила за никъде багажа.
И искам още изгреви и залези
щастлива да посрещам на земята.
И в чекмеджето малко да събирам
различни семенца, мъниста, злато,
за да си купя входния билет за Рая.
Коловозите на влака водят към небето.
Перонът среща и изпраща на земята
забързали се неизвестни пътници –
с билет за Рая,
и с билет за Ада.

вторник, 31 октомври 2017 г.

Наградени автори, участници в литературен конкурс „ЗАВЕТИТЕ НА АПОСТОЛА И СЛАВЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ ”



                       СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В  БЪЛГАРИЯ
                                            
 
               София, ул. „Славянска”- 6, тел. 02/988 27 06
                                                                        e-mail:slavsociety@ abv.bg      
  
 
                                                                    Наградени  автори, участници
                                     в литературен  конкурс  „ЗАВЕТИТЕ НА АПОСТОЛА
                                                                И СЛАВЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ ”


СПЕЦИАЛНА  НАГРАДА
1.Христина  Борисова
ПЪРВА  НАГРАДА –РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Анна  Каменова
2.Рамела  Бохосян-Стоянова
ВТОРА  НАГРАДА –РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Блажка  Илиева
2.Снежана Стоянова
3.Светлин Трендафилов
4.Първолета Маджарска
ТРЕТА  НАГРАДА  - РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Симона Илиева
2.Илия Ризов
3.Ани-Стайкова Иванова
ПООЩРЕНИЯ –РАЗДЕЛ  ПОЕЗИЯ
1.Мария  Иванова
2.Дара Димова
3.Галина Костова
4.Живодар  Душков
5.Радка Илчева
6.Магдалена Шумарова
7.Рамона  Шарбан
8.Камелия Каман
ПЪРВА НАГРАДА-ЕСЕ
1.Петър  Костурков
2.Станислава Стефанова
ВТОРА  НАГРАДА-ЕСЕ
1.Георги  Раленков
ТРЕТА  НАГРАДА-ЕСЕ
1.Иванина  Воденичарова
ПООЩРЕНИЕ – ЕСЕ
1.Ивана Каменова
2.Георгия  Кинева
3.Виолета Михова
4.Мария Златева
ПЪРВА НАГРАДА-РАЗКАЗ
1.Галина Костова
ВТОРА  НАГРАДА-РАЗКАЗ
1.Юлий Йорданов
2.Радка Видьова
ПООЩРЕНИЕ –РАЗКАЗ

1.Виктория Димова

Приключи литературния конкурс "Заветите на Апостола и славянските ценности" , посветен на 180 години от рождението на Васил Левски и Деня на народните будители - Първи ноември
На всички участници благодарим за участието и пожелаваме нови литературни вдъхновения.
Наградите и грамотите ще бъдат връчени на 8.11.2017г. от 17,30ч. в Салона на Славянско дружество в България-ул."Славянска" №6


Славянско дружество в България
Крум Лазаров - Главен секретар
+3592/9882706

сряда, 20 септември 2017 г.

Първолета Маджарска / Дървета – скитници


http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%E2%80%93-%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/09/2017/

Първолета Маджарска / Дървета – скитници

Дървета – скитници
пияни се клатушкат
с дъждовни чаши във ръце.
Луната мие лицето си в реката.
Пръстите й се издължават,
сякаш свирят Лунната соната
по клавишите на вълните.
Мълниите режат с острата си ножица
небесната басма
за рокли на синчеца.
Слепи дъждове
се държат за комините,
за да не се изгубят в мъглата.
Нозете на скитника са боси,
като на пророк,
с лице на Арлекин.
Душата му събира спомени
срещу дребни монети
и пълни дъждовната чаша.