ОКОТО НА УЛИЦАТА
Кален сняг.
Господ е паднал
от небесната пързалка
право в окото на улицата,
нашарена с подметки.
Тишината се е нагнетила
в ухото на слепеца,
почукващ с белия бастун.
Той не вижда Бог.
И Бог не го вижда –
в ушите му е нагнетена
хилядолетна тишина,
в която потъват всички молитви.
Кой управлява света
и решава съдбите на хората,
щом Адам и Ева са наказани
да се множат и трудят в мъки на земята,
в която,
откакто е възкръснал,
Христос не се е връщал.
Бедни ми, бедни ми, човече,
та ти си кръгъл сирак.
И мравката не ти завижда на орисията,
дори да я прекрачиш
или стъпчеш с великански крак.
Кален сняг.
Господ е паднал
от небесната пързалка
право в окото на улицата,
и тълпата ще го стъпче.
ОТ ПУСТО В ПРАЗНО
От пусто в празно
преливам цяла нощ
и ослепявам,
по-бедна от плашилото на пътя.
Накуцвам от смеха
на изневерилите приятели.
Сирак и скитник съм
с торба надежди…
Поседнала под сянката
на някое дърво,
сънувам гръм.
Плющи дъждът
и мокро е небето.
Ще чакам дълго
лято и дъга,
за да я прескоча.
УЛИЦИТЕ
Улиците вихрят
наръч светлини от фарове
от двете страни на осовата линия.
Като забита подкова са автобусните спирки,
изгубени от чаткащите коне на големия град.
Само дърветата – тези строги катаджии,
стоят достолепно на своя пост,
засичат радарите на душите ни
в различни посоки.
Хората са се юрнали към вратите с ключалки
и запердени прозорци,
към асансьори и стълби, дишащи асматично.
Опитват се да спрат бързея на времето
в каютите на своя панелен кораб
на няколко ката над улиците,
подгряти от наръч светлини от фарове,
от двете страни на осовата линия.
