АЗ ПОМНЯ КАК ЦЕЛУВАХ
раменете на лятото,
солени от море и вятър.
Помня как го изпиха облаци
и отнесоха на юг.
Аз тичах по брега
да го настигна.
Вълните
като слепи кученца
скимтяха
и се гушеха в нозете ми.
И аз ги хранех
със трохи от светлина и пясък.
Кой може да забрави
щедростта на лятото.
Залезът наливаше чашите
с огнено вино,
обикаляше масите
и черпеше всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар