Пързалка

Лесно се прави
пързалка със лед –
лисваш две кофи

и толкоз.
После се пускаш
назад и напред,
колкото искаш –

до болка.

http://az-deteto.bg/parzalka/9225/view.html

БЪДНИ ВЕЧЕР

Стара баба прикадява
погачите и нарежда.
Бъдни вечер е тъдява –
палим свещи със надежда.

Идва Новата година
и огнището блещука.
Да полеем я със вино,
и с късмети за сполука.

И към Бога със молитва
благодарност да отправим.
С вейка дрянова накитена
гърбиците да изправим.


 http://az-deteto.bg/badni-vetcher/9214/view.html

КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ?

КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ?

Измислил я е някой първобитен луд.

А ние – папагалите – гърла дереме:

“Обичам те! Родени сме един за друг!”

Затваряме очи и хоп! – във пропаст.

Трошиме кости, махаме с ръка.

Сърцето скърца разглобено, хлопа.

Бучи в нас най-поройната река.

Какво любов е и кого да питам?

Момичето със плитките, момчето

с войнишко кепе, младата съпруга,

там, чичкото оплешивял, с бомбето,

или онази, в бара нощен, с другия…

 Сърце, а ти защо мълчиш, кажи ми?

Кога със нея ще ме запознаеш?

Но не с екранната и книжна – жива

да бъде тази фея, най-накрая.

Да ми изпие мозъка, да мога

и аз като света да полудея.

Любов, а ти не си ли само мода,

а всеки днес по модата живее…

http://www.svobodata.com/page.php?pid=6348&rid=60

ВЕЛИКДЕН

НАДИГНА МЛЯКОТО КАПАКА.

Реката бяла плъзна в ниското.

Засвири парата и хвръкна,

и засвистя, и се разкиска.

Облажиха езици котките

и баба ми вароса чисто.

Христос воскресе, без да пита,

и във очите се разплиска.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=6348&rid=60

СПОМЕН ЗА ГЕРГЬОВДЕН

ВЪРБАТА ЧАКА С РЪЦЕ ПОД ПРЕСТИЛКАТА,

като прегърбената моя баба,

забрадила главата си със кърпа,

която пиеше с очи пътеката

и чакаше да се изсипят внуците,

пак двора й с крачета да изпълнят.

Те все са гладни – ще им спретне зелник

със наръч лукови перца от малката градинка,

в която чопли бурена от изгрева до залез.

Кога ще дойдат свидните й внучета, 

примрели от игри, с искри в очите,

водица прясна от чешмата да й донесат,

от Маджарската чешма в дерето,

която сам синът й Георги - като светец иззида,

седмица една преди Гергьовден,

в годината, в която аз съм се родила.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=6348&rid=60

СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

Слънчогледът
като телефонна шайба,
се върти.
Набирам номера на ангела,
отнесъл душата на баща ми.
Запилял се е някъде там,
в небесата,
и не чува сигнала.
А аз така искам да си поговоря.
Имам много въпроси,
трудни въпроси,
които преследват съня ми.

И пак набирам телефона на небето.
Ще се прекърши от въртене
шайбата на слънчогледа,
но всички са се запилели някъде.
Затова изпратих гълъб -
моят пощальон за висините,
със писмо под дясното крило.
Миглите ми пърхат срещу светлината,
птицата е точка в моя поглед,
скри се там, зад облак,
и изчезна…

И си мисля,
с шайбата на слънчогледа във ръка:
колко за малко се случва животът,
почти за секунда,
отмерена от ръчния часовник
на Господ.

РАКИЯ

---

РАКИЯ

Ракията синджирено се стича.
От моя род разбират от ракия.
Не може да си мъж обичан, нечий,
ако среднощ от свят не се напиеш.

Ако не легнеш с песен за отбой
и не налюбиш своята изгора.
Във моя род мъжете са от сой.
За тях все още си припомня двора.

И къщата, откърмила деца.
Чешмата, и бунара, и стобора…
В градината поникнаха цветя -
вовеки пазят жилавия корен.

ДЪЖДЪТ ОТМИ ПЛАНИНАТА

Дъждът отми планината
от платното на прозореца.
Забули я в мъгла и я отнесе
някъде далече
с ризата на есенния вятър,
откъснала се от простора
на хоризонта.

Една топола
своята акварелна четка люлее
и рисува по небето водни картини.
Мокро в мокро.
Облаци полите си ветреят
и забравих цвета на небето...
Слънцето изгря
и като палаво дете подскача
с един крак,
премятайки ритмично над главата си
въжето на дъгата...

ЛЯТОТО Е УЗРЯЛ ПЛОД

ЛЯТОТО Е УЗРЯЛ ПЛОД,
който изяждам с наслада,
а костилките дни
засявам на двора.
Лятото сме аз и ти –
напращяла диня,
която се търкаля във нощта…

НАРИСУВАЙ ЕСЕНТА

Нарисувай есента,
ако можеш.
По-добре я почувствай.
Позволи на вятъра да те разходи,
като листо –
откъснато и попиляно.
Тогава ще видиш
как дървото дирижира
със всичките си разголени клони,
накъсва въздуха на залези
и го запраща зад хълма.

Нарисувай есента
в очите на жената,
която набира с бастуна
отчаяна морзова азбука.
Денят й е залък и кисело мляко,
огледално отопена паница
в усойна стая.
Нарисувай ми тази старица
и си мечтай за лятото,
щедро на залези.

НА ВСЯКА КОТКА РЕЦИТИРА СТИХОВЕ

НА ВСЯКА КОТКА РЕЦИТИРА СТИХОВЕ,
измервайки града с пияно тяло.
Бакшиш оставил
в ресторанти стихнали
на сервитьорките със глас опален.
Завръща се по бузите с червило,
със смях пари на маса
разсъбличал,
стопили се в разлети чаши вино.
Сред пепел от угарки
се развличал.
Приятели го търсят след заплата.
В останалото време са заети,
затворили със катинар душата
пред просещата шапка на поета.
Когато все пак вкъщи се прибира
без грош, но с вратовръзката и блед,
законната съпруга реагира,
сукалчето приспала с празна гръд.
Той гузен ляга, малките целува.
Каквото му говорят, не разбира.
Най-много ориста си да напсува
и в сънищата пак да рецитира…


 http://www.palitrabg.net/35pm.htm

МОЕТО ЦАРСТВО СА НОЩИТЕ

---

Моето царство са нощите.
Боса, със вирнат нос,
скитам в града като котките.
Срещат ме с ням въпрос.
Будя прозорци притихнали
с пясък във шепа и смях.
Скачам в дворовете стихнали.
/Какво ли диря във тях?/
Свиря сигнала - познатият.
Вместо теб – друга глава.
Маха с ръце непознатият,
бълва вулкан от слова….

Моето царство са нощите.
Вятърът – моят другар.
Денем – аз съм момиче.
Вечер – нощният цар.

ДЯДО КЪСА ПЪПЕШИТЕ ЗЛАТНИ

Дядо къса пъпешите златни
от бостана.
Главите им търкаля на купчина.
Долетя невидим медоносен ангел,
на рамото му кацна много рано,
изпръхтя накокошинен и замина
в кошарата си отвъд хоризонта.

Още е рано, рано е за дядо.
Защото има много дини за събиране.
Защото има много тикви за пребиране.
Сто купчини трябва да направи.
Сто лета да трупне зад гърба си –
златни, медоносни, плодородни...

И тогава – само Господ знае.
Шепичка небе на гроба му ще хвърля
и ще никнат много незабравки.
C бели капки-стихове ще ги поливам,
ще ги срича дядо и оттатък.
И на дядовците дълго ще се хвали
за бостана в райската градина -
как търкаля пъпешите на купчина.

Сто купчини трябва да направи.
Сто лета да трупне зад гърба си –
златни, медоносни, плодородни...

В ЕДНА ЗАМАЯНА, ЛЮТИВА УТРИН

В една замаяна, лютива утрин

В една замаяна, лютива утрин,
когато слънцето все още се събужда –
прикътана сред пух от мързеливи облаци,
пътеката се плъзна сред шубраците,
за да съзре мънистата на мравките.

В такава утрин вятърът подсвирна
на пчелите,
а те на кошера във питата се вкопчиха.
Баща ми сложи мрежа на главата
и ръкавици дочени до лактите,
за да открадне капки медовина
пак от летящото, пияно войнство
за куп филийки сладки на децата.

В една замаяна, лютива утрин,
когато Дядо Господ се протяга
и пържи слънцето горещо във тигана,
баща ми беше Бог със мрежа на главата,
а аз жужах около него и събирах
нектар от дланите му работливи,
и в думи-пити медни ги превръщах
за кошера на дългите си нощи.

АЗ ПОМНЯ КАК ЦЕЛУВАХ

Аз помня как целувах

Аз помня как целувах
раменете на лятото,
солени от море и вятър.
Помня как го изпиха облаци
и отнесоха на юг.
Аз тичах по брега
да го настигна.
Вълните
като слепи кученца
скимтяха
и се гушеха в нозете ми,
а аз ги хранех
със трохи от светлина и пясък.

Кой може да забрави
щедростта на лятото.
Залезът наливаше чашите
с огнено вино,
обикаляше масите
и черпеше всички.