понеделник, 5 декември 2011 г.

МОЕТО ЦАРСТВО СА НОЩИТЕ



Моето царство са нощите.
Боса, със вирнат нос,
скитам в града като котките.
Срещат ме с ням въпрос.
Будя прозорци притихнали
с пясък във шепа и смях.
Скачам в дворовете стихнали.
/Какво ли диря във тях?/
Свиря сигнала - познатият.
Вместо теб – друга глава.
Маха с ръце непознатият,
бълва вулкан от слова….
Моето царство са нощите.
Вятърът – моят другар.
Денем – аз съм момиче.
Вечер – нощният цар.

Няма коментари:

Публикуване на коментар