ПЕРВОЛЕТА МАДЖАРСКА Воскресенье (перевод с болгарского Стафидова В.М.)

http://www.liveinternet.ru/users/6024859/rubric/6072796/ ПЕРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:55 + в цитатник 168965_102060973204894_4660065_n (700x553, 48Kb) Петелът още спи Нощта е скрита под крилото му. И мама в тъмното се взира. Не спи. Студено й е. В тишината е заслушана. Още е рано печката да пали и съчките да чупи с нервни пръсти… Ще постои във мрака и с мъртвите ще си говори. Във тези часове на дявола те винаги я навестяват. Не може да отиде да ги види там, на гроба, със кошница храна, с бутилка вино, защото са високо и далече. Краката вече я не слушат, бастуна все си губи и вятърът пиян не я подкрепя. Петелът още спи и много е студено. Ще стане мама и ще драсне клечката кибрит, Във тъмното към пътя ще се взира, дордето слънцето със нокът розов на малкия прозорец не почука. (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Ещё петух наш не проснулся Ночь убаюкав под крылом И холод к маме потянулся Стуча в закрытое окно. Прохладно тихо и пристойно Но рано печь ещё топить Ломая ветки беспокойно Она стоит во мраке тёмном И с мертвецами говорит. Они придут на память ночью Её больную навестят Она их очень видеть хочет Придут, немного погостят Ей не дойти с вином в лукошке С закуской (брынзой и картошкой) К погосту путь на самый верх И трость пропала, как на грех И пьяный ветер во дворе. Ещё петух наш не проснулся И жизнь достала холодами Но встанет мама Возьмёт коробку, чиркнет спичкой И угол тёмный осветится Когда в окошко по привычке К ней утром солнце постучится. Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - ГОСПОДИ, НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:52 + в цитатник 6387 (383x353, 17Kb) Господи , не ми стига времето За никого и за нищо вече не ми стига. Захлупват ме думите като лавина, като отприщена речна дига. И заплитат ме лепкави паяци във интриги, във ъгли, в мрачини полудели и остава ми силица малка нищожна да изпъна гърба си, утрото да застеля. Да си открадна зрънце мъничко време, което все някога да ме разлисти. Господи, не ми стига времето да се прекръстя и да се пречистя. (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Боже мне не хватает времени Ни для кого, ни для чего его не хватает Думы лавиной текут и проблемами Дамбой речною мне путь преграждают. Липкие клоуны ввергают в интриги Мрачные, в угол загнать захотели Сил не хватает на эти вериги Спину расправить утром в постели. Мне бы украсть времени малость Каждый его урывает частицу Мне его Боже совсем не осталось Ни помолиться, ни перекреститься. Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА - АЗ НОСЯ ЩАСТИЕТО СИ ВЪВ РЕШЕТО Воскресенье, 05 Июня 2016 г. 21:44 + в цитатник 80-05-02-KRASI-4-2 (636x387, 40Kb) Аз нося щастието си във решето и чакам на брега на реката. Когато бликне златната вода, събуди ме! Дано дойде по-скоро, че ще пропилея живота си, като все още спяща красавица. Аз се блъскам по улиците като изоставено куче и търся огризки любов в контейнерите на самотата. Трябва да намеря точните думи, способни да закърпят всички дупки, през които прозира вятърът. Нали всички живеем, за да обичаме. Обичаме, за да живеем, или просто – все още живеем… А истинските чудеса стават само в душите ни, когато решетото на щастието е все още пълно… (перевод с болгарского Стафидова В.М.) Я счастье своё ношу в решете И ожидаю на берегу реки Когда блеснёт золотая вода И разбудит меня! Пусть придёт поскорее Чтоб я не провела свою жизнь Как до сих пор спящей красавицей. Я слоняюсь по улицам, Как бездомный пёс И ищу огрызки любви В контейнере одиночества. Нужно найти правильные мысли Как закрыть все мои дыры Через которые дует ветер. Ведь все мы живём Ради любви. Обожаем жизнь, Но истинные чудеса Бывают только в наших душах, Когда решето Всё ещё полно счастье... Рубрики: Поэзия/Първолета Маджарска

Нов брой на литературния годишник „Любослов“ – Чикаго, САЩ

Годишникът „Любослов“ излиза за четвърта поредна година в САЩ като издание на Съюза на българските писатели в САЩ и по света със седалище в Чикаго, Илинойс. Съставители на кн. IV/2015 г. са Ангел Колев и Георги Витанов Богат, корица – Василен Васевски (репродукция на картината „Есенно с птици“ от Александър Димитров). В своите 300 страници изданието представя творби от 35 български автори, живеещи и работещи в САЩ, Европа и България. Премиерата на годишника се състоя на 22 май 2016 г. в тържествената зала на храм „Св. Иван Рилски“ в Чикаго и беше посветена на Празника на българското слово, просвета и духовност. Георги Витанов Богат – председател на СБП в САЩ и по света, прочете своя предговор към изданието, слова произнесоха и Василен Васевски – художник, писател, секретар на Съюза, и писателя Добри Карабонев, отделни свои творби четоха Райна Недялкова и Добри Карабонев. В новия брой на „Любослов“ с поезия са представени: Аксиния Михайлова (София), Ангел Колев (София), Гриша Трифонов (In Memoriam), Дачо Господинов (Троян), Здравка Владова-Момчева (Лондон, Англия, с поезия и проза), Ивайло Балабанов (Свиленград), Илия Консулов (Чикаго, САЩ), Камелия Кондова (София), Кева Апостолова (София), Людмила Билярска (Индиана, САЩ), Николай Милчев (София), Николина Чонкова (Сливен), Първолета Маджарска (Перник), Райна Недялкова-Качулкова (Чикаго, САЩ), Рашел Леви (София), Стайка Должева (Пазарджик, с проза и поезия); проза от Васил Цончев (Финикс, Аризона, САЩ), Василен Васевски (Чикаго, САЩ), Виктор Хинов (Индианаполис, САЩ), Виолина Б. Иванова (Чикаго, САЩ), Владимир Шумелов (Велико Търново), Георги Витанов Богат (Чикаго, САЩ), Георги Ганев (Финикс, Аризона, САЩ), Георги Милев (София), Добри Карабонев (Чикаго, САЩ), Здравка Евтимова (Перник), Иван Тодоров (Чикаго, САЩ), Ина Иванова (Пловдив), Йото Пацов (София), Костадин Жеков (Чикаго, САЩ), Мая Петрушева (Уичита, Канзас, САЩ), Николай Гусев (София), Петко П. Дечевски (България), Саша Алберт Аврамов (Израел), Симеон Гаспаров (Чикаго, САЩ). Съюзът на българските писатели в САЩ и по света е основан в Чикаго, САЩ, през 2010 г., а първият алманах да Съюза излиза през 2012 г. със заглавие „Българско слово и багри от САЩ и света“ с подкрепата на Агенцията за българите в чужбина, и е посрещнат с изключителен интерес от читатели и критика. Последната книга на Съюза излиза и с частичното спомоществователство на г-н Ангел Колев. В своя кратък встъпителен анонс към годишника Георги Витанов Богат цитира думите на дядо си, пред които немеят всички красиви слова, които бихме прочели или изрекли за България. Той завършва така: „На питомна земя, питомни хора се раждат. Дебел снег зиме – дебел комат есен. А този комат на есен ражда и песен, и слово и дух силен и непокорен. Там де природата е кът, и хлеба е кът. И словото е кекаво, и човеците са кекави, и песните са кът.“… Какво повече от това мога да кажа аз?! Ням съм… Всъщност, с това, любезни читателю, искам да съобщя, че всичко написано в тоя сборник е от такива хора, от такава земя, с такова слово“. Владимир Шумелов http://www.razkazvachite.com/?p=3029