НОВАТА "КУЛТУРНА ПАЛИТРА" – С НОВИ АВТОРИ

    В навечерието на Великден излезе новият бр. 6-7 на алманах-списание "Културна палитра", който беше представен пред пернишката публика в светлата събота на 26 април. Изданието за литература, изкуство и креативност привлича веднага с корицата на художника Петър Георгиев-Рей от Канада и качествения печат на "Булгед" ООД – София. Включени са над осемдесет автори от страната и чужбина, подредени по азбучен ред.

     На първа страница под рубриката «Антология» е представена със стихотворение талантливата пернишката поетеса Росица АНГЕЛОВА. Досега честта да бъдат на първа страница са знаковите имена в българската литература – Борис Христов, Константин Павлов, Димитър Миланов и Сибила Алексова, които перничани са припознали като свои. Борис ХРИСТОВ е единственият поет, удостоен със званието «Почетен гражданин на Перник».

    Между десетината чуждестранни автори се открояват /по азбучен ред/: Бети АЛВЕР/1906-1989/, естонската Анна Ахматова, представена от литературния критик и известен преводач Огнян СТАМБОЛИЕВ, Валя ИЛИЕВА от Испания,  Веселин ПАУНОВ – кореспондент на БНР в Лондон, Елица АНГЕЛОВА от Калифорния, Лео БУТНАРУ от Бесарабия, румънският поет Никита СТАНЕСКУ /1933-1983/, чиято книга „Редът на думите”/2013/, е представена от доц. д-р Людмила ГРИГОРОВА, Райна НЕДЯЛКОВА от САЩ, Симеон БЕСАРИНИ от Мюнхен, Христина ПАНДЖАРИДИС от  Франция и други.

   С любезното съдействие на г-н Виктор Банов и посланика на Палестина в България Н. Пр. д-р Ахмед ал Мадбух са представени съвременните палестински поети Аниса ДАРУИШ, Махмуд ДАРУИШ, Хедер МУХДЖИЗ и Халед ДАРУИШ, преведени от Мая ЦЕНОВА и Азиз ТАШ.

    За първи път на страниците на „Културна палитра” публикуват: Анита КОЛАРОВА от  Русе, Антоанета КАРАИВАНОВА-ПАВЛОВА от  Пловдив Виктория ИВАНОВА от  Враца, Георги ЧАЛДЪКОВ от Варна, Емил КРЪСТЕВ от София, Ивайло ИВАНОВ, Троян, Иглика ПЕЕВА от  Русе, Йото ПАЦОВ от  София, Латинка МИНКОВА от  Сливен, Лилия РАЧЕВА от  Русе и други.

     Богата е и палитрата от пернишки автори, най-пъстрата от които е на Литературно студио „Пегас” с ръководител Лиляна Манова.

     Графичният дизайн е дело на журналиста Валентин БОКОВ.

    „Културна палитра” продължава да показва пълна гама от почерци, имена и жанрове на най-новата ни българска литература и увеличава кръга на своите приятели и почитатели.

"Културна палитра", бр. 6-7, 2014

Изкуството е рожба не на щастието и радостта, а на болката Излезе новият годишник "Любослов" на Съюза на българските писатели в САЩ и по света – Чикаго

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=19001&sid=64

ОТЗИВИ Изкуството е рожба не на щастието и радостта, а на болката Излезе новият годишник "Любослов" на Съюза на българските писатели в САЩ и по света – Чикаго Алманахът на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, базиран в американския град Чикаго, Илинойс, излиза за втори пореден път с нова визия и ново име – „Любослов“. Писателският съюз в САЩ съществува от 2010 г. Основан е в Чикаго и е регистриран по всички закони на щата Илинойс и Федералните закони на страната. Основната му цел е да популяризира българската литература в Америка и по света, да подкрепя и насърчава творците на българското слово навсякъде, където живеят българи (а днес българите по света са една четвърт от населението на България). Първият алманах на Съюза излиза през 2012 г. под името „Българско слово и багри от САЩ и света“ с подкрепата на Агенцията за българите в чужбина и е посрещнат с изключителен интерес от читателите и критиката. Втората книга-годишник със заглавието „Любослов“ е публикувана през 2013 г., а премиерата й се състоя в Чикаго през м. февруари 2014 г. Съставители на представителния том са Георги Витанов Богат (председател на Съюза), Виолина Иванова (бивш секретар на Съюза) и Василен Васевски (автор на картината „Ветровете на спомена“ на корицата, секретар на Съюза). За разлика от предишното издание авторите и текстовете тук са по-прецизирани, включени са и творци, живеещи в България. На въпроса „Защо?“ Георги Витанов Богат отговаря в предговора си „Антиносталгин“: „А нима в днешна България мнозина от сънародниците ни не се чувстват емигранти в собствената си страна!“ (В скоби, за да приключим с понятието „емигрантска литература“, ще си послужа с думите на известния български писател-емигрант Димитър Динев (който иначе не присъства в този том): „Няма емигрантски език, няма емигрантска филология, откъде накъде тогава да има емигрантска литература? Ако имаше такова понятие като емигрантска литература, тогава цялата американска литература би била емигрантска. На мен ми е ясно, че литературоведите се нуждаят от нови изследователски полета, но крайно време е да се понапънат малко и да измислят едно подобаващо понятие, а не да го заемат от политическата терминология. Докато в съвременния политически дискурс понятието емигрант има негативна конотация, тя автоматично се пренася и в литературния. Понятието емигрантска литература е дискриминиращо и аз се надявам в най-скоро време да изчезне от литературознанието“. (Интервю на Бисера Дакова с писателя, в. „ЛВ“, бр. 25, 9–15.07.2008 г., с. 11). В „Любослов“ са представени по азбучен ред 36 автори със снимки и биографични бележки, а текстовете им са в областите поезия и белетристика. Част от тях са известни софийски имена и автори извън столицата, но мнозинството писатели са емигрирали през различни години на Запад, в САЩ и Канада. В прозата авторите са: Ангел Ангелов, Анелия Велева, Бойка Асиова, Василев Васевски, Виолина Иванова, Владимир Шумелов, Георги Витанов Богат, Георги Милев, Добри Карабонев, Здравка Владова-Момчева, Здравка Евтимова, Иван Тодоров, Иво Сиромахов, Костадин Жеков, Лили Паслиева, Любомир Георгиев, Людмила Филипова, Мая Петрушева, Пламен Пенчев, Райна Недялкова-Качулкова, Румяна-Райна Цанкова, Самуил Каварджиев, Симеон Гаспаров, Стайка Должева (Пръмова), Стоян Вълев и Христина Панджаридис. Публикувана е поезия от: Бойко Златев, Дарина Проданова, Екатерина Григорова, Ивайло Балабанов, Илия Консулов, Лили Паслиева, Людмила Билярска, Марияна Фъркова, Мая Петрушева, Минчо Минчев, Пламен Павлов, Първолета Маджарска, Стайка Должева (Пръмова). От България пожелаваме на периодическото литературно издание успехи и развитие. И да бъдем съпричастни с думите на Георги Витанов Богат в предговора му „Антиносталгин“: „Но в едно съм сигурен. Написаното тук къде с повече, къде с по-малко майсторство и творчески потенциал, но с любов към българското слово, е плод на носталгията. Изкуството е рожба не на щастието и радостта, а на болката“. Автор: Владимир Шумелов 16.04.2014 - 15:50 Посетено: 117 Етикети: годишник Любослов, Съюз на българските писатели в САЩ и по света,Чикаго, Алманах, българска литература Вземи линк към публикацията: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=19001&sid=64

http://www.antenneair.eu/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8F%D1%85-%D0%B1%D0%BE%D0%B3/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/04/2014/

Първолета Маджарска / Ако бях бог

От

Ruslan

– 15.04.2014Публикувано в: Поезия

Ако бях Бог,
бих възпламенила отново
свещта на мама,
бих й дала от моята свещ,
за да живее.

Не искам да се бъркам
в божиите работи,
но той не чу молитвите ми
и нищо не направи,
за да продължи живота на мама.
И затова ще го прокълна,
и ще крещя с цяло гърло:
Няма бог! На земята няма Бог!
Или той отдавна е на легло
и не вижда, и не чува,
защото не иска да вижда
и не иска да чува…

Ако бях Бог,
бих дала още живот на мама.
Ако бях учен,
бих я клонирала.
Но аз съм само нейна дъщеря
и се борих за всеки миг,
за всеки дъх,
безсилна пред онази костелива вещица
с беззъбата усмивка,
която прави без умора
откос след откос
и трупа пшенични класове…

Ако бях Бог,
бих възпламенила отново
свещта на мама,
бих й дала от моята свещ,
за да живее.