Литературен мегдан
И Бог се ражда
Във всяка тиха зимна лунна нощ,
пред полета на новата надежда,
небето пръска звездния си кош
и Божи син в един обор се ражда.
Душата се разтваря, дири чудо
във огъня, в подаръците скъпи.
Обхванати са хората от лудост.
Избистря се нощта, снегът се сипе.
Деца сурвакат с дряново дърво,
Наричат здраве, берекет... Играят.
И Бог се ражда – ражда се добро -
от любовта, която в нас разгаря.
Бъдни вечер
Стара баба прикадява
погачите и нарежда.
Бъдни вечер е тъдява –
палим свещи със надежда.
Идва Новата година
и огнището блещука.
Да полеем я със вино,
и с късмети за сполука.
И към Бога със молитва
благодарност да отправим.
С вейка дрянова накитена
гърбиците да изправим.
Написало е писъмце
Във ледена висулка надеждица съзира,
детенцето, допряло носленце до стъклото.
Написало два реда до Дядо във всемира –
до Коледа или до Дядо Бог спасител.
Той трябва писъмцето на глас да прочете -
момчето дълго мисли и дълго го написа.
Да впрегне във шейната си всички ветрове
и малките дечица с подаръци да слиса.
Поне една мечта той от всичките да сбъдне,
поне в единия чорап по нещичко ще сложи.
Защото, знаят те, чувалът е бездънен.
Защото е чувалът не на Коледа, а Божи.
Магия
Детето се протяга
с ръка звезда да хване.
В очите си я слага –
във нощ неразгадана,
когато рой елени
на покрива са спрели.
Подаръци в комини
те спускат запъхтели.
На Рождество Христово
земята се обръща.
Небето се разтваря.
Мечтите се разгръщат.
Каквото пожелаеш,
това ще ти се случи.
Магията е тази –
с любов ти да сполучиш!
Зимни асоциации
Валеше на парцалени ресници зимата.
Натрупа преспи, спомени изтри.
И стъпките човешки път проправят –
пъртини снежни, колкото коли.
Зачете се снегът. Прелисти вятърът
затрупаните улици, комините.
Творят децата ледените скулптури
и кучета летят като фъртуните.
Къде съм аз във тази зимна приказка.
Рисувам по стъклото скрежни знаци
и после върху листа ги пренасям
със четката от котешки мустаци.
Първолета МАДЖАРСКА, Перник
http://www.nabore.bg/statia/i-bog-se-rajda-2634-33#.WDaAXsR4g7E.facebook
