КАТЕРИЧКАТА МЕТЕ СНЕГА

КАТЕРИЧКАТА МЕТЕ СНЕГА
с палавата рунтава опашка
пред слънчевите двери.
Яде орехи, за да стане по-умна
и да прави скокливи пътеки
с бели, премръзнали лапи.

С жълти шалове дърветата се загръщат,
докато вятърът не разкъса
и не отвее дрипите им.
Къде сте, хора?
Нека да стопим ледовете помежду си.
Напоследък сме като на полюса,
независимо кой и къде се намира.
Напоследък сме като пръснати орехи
в мократа, гниеща шума.
Чакаме катеричката пъргава да ни събере
и да ни скрие в своята зимна хралупа,
преди да измете снега
пред слънчевите двери
с опашката на времето. 

http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2514%3A2012-01-22-10-54-46&catid=54%3A2009-01-03-15-01-07&Itemid=89