четвъртък, 25 април 2019 г.

САМОТНА НЯКАКВА ПОЛЯНА


САМОТНА НЯКАКВА ПОЛЯНА
Самотна някаква поляна
ме призовава в утринта.
Стените не лекуват рани.
Във клетка млъква песента.
Самотно изворче ме вика
да пийна глътчица за лек.
Приятелите многолики
от скука хвърлят чифт и тек.
Сърце самотно, само питаш:
къде и кой, защо, кога?
Каква ли роля не опита.
Без грим и маска си сега.
Не иска никой да приеме
това, което си в зори.
А ризата ти - като мене -
от слънцето ще изгори.
Първолета Маджарска,
Перник

16.I. - 22.I.2019 г., с. 20
в. "Пенсионери"
PENSIONERI-BG.COM

Няма коментари:

Публикуване на коментар